F-35 — прехваленият позор на САЩ (и видео)

След Втората световна война въоръжените сили на САЩ победиха само в една голяма война — «Войната в Залива»  1990−1991 г. Но затова пък американските военни продължават вече с години да побеждават в крупните бюджетни войни в конгреса, доказвайки, че никакви сила на Земята не може да се справи с тяхното лобистко мъжество и политическа смелост.

 

 

Сами си спомнете с каква твърдост маршируваше Америка към победата на най-крупната въоръжена програма в историята си — изтребителя-бомбардировач F-35 на корпорацията  Lockheed Martin. Самолетът им беше нужен за ВВС, военно-морските сили и корпуса на морската пехота. Според прогнозите, програмата е надвишила 1 трилион долара.

 

 

И ВВС, и морската пехота заявиха, че ударният изтребител е готов за бой, а конгресът пак ще трябва да развърже кесията си с милиарди долари за година за това, което може да бъде парк от 2400 реактивни самолети.

 

 

Но най-скъпият в света изтребител-бомбардировач все още не работи. И вероятно никога няма да заработи. Жалко, че така мащабно го рекламираха.

 

 

И това не е дезинформация на руски и проруски специалисти по информационни войни. Това е официалното мнение на Майкъл Гилмор, самият шеф на Пентагона по оценка на системите за въоръжение.

 

 

На 9 август в своя меморандум, който попадна в ръцете на Bloomberg News, Гилмор предупреди чиновниците от Пентагона, че програмата за F-35 «в момента не се намира на пътя на успеха, а е стъпила по пътя на провала, що се отнася до тези възможности на самолета, които бяха по-рано обещани».

 

 

Той посочва, че програмата «почти е изчерпала времевите и финансовите ресурси за завършване на планираните летни изпитания, отстраняване на откритите недостатъци и внасянето на промени».

 

 

Гилмор — това царят на Пентогона в областта на изпитанията на перспективното въоръжение.

 

 

Точно той доложи, че «както и преди, налице са сложни проблеми с програмите за обезпечение, фиксирани са недостатъци при изпитанията. 

 

В резултат самолетите не успяват да проследяват движещи се цели на повърхността на земята или да предупредят пилотите, когато радарни системи на противника ги открият или използват нови видове бомби».