Причината да се оттегли всякакво доверие спрямо САЩ и Запада като цяло по проблема Сирия е в това, че отношението към терористичните организации в Русия и Запада се различават дълбоко и принципно.
Руският народ е придирчив при избора на приятелите си. Не може да се каже, че руските управници винаги са следвали това правило, но дори при «договора с дявола» — сключения през 1939 година документ за ненападение с хитлеристка Германия — той бе резултат не от доброволен избор, а от притискащите тогава СССР международни обстоятелства. Причината беше в слабостта на Съветския съюз по онова време и неговата неготовност към война.
Но в следвоенното време СССР напълно последователно прояви позицията си за гарантиране на справедливия характер в международните отношения.
Сътрудничеството с фашистките режими в Португалия, Чили, Аржентина, култивирането и подхранването на най-агресивните ислямистки групировки в Афганистан и пр… никога не е било практика за Русия.
За англосаксонците, особено към края на XX век, всичко това е нещо напълно обичайно. Същите методи видяхме, че се използват в Ирак, Египет, Либия, а сега и в Сирия.
Извод: за Русия терористичните групировки са наистина заклет враг, сериозна заплаха за националната сигурност и за света като цяло.
За англосаксонците — те са само инструмент в «реалната им политика».
Напълно невъзможно е тези два принципно антагонистични подхода да заработят заедно.