Михаил Горбачов говореше за „общ европейски дом“, неговият колега Джордж Буш-старши – за „Единна и свободна Европа“. Но, както показа челният удар около Украйна, Русия и Западът отново се оказаха съперници.
Излиза, че западните лидери са повярвали на собствената си пропаганда. Те допускат, че недееспособна Украйна може да бъде присъединена към Западна Европа и да я превърнат в процъфтяваща и демократична. Може и да са прави, но за целта трябваше да се изчакат да минат около 20 години и да се разчита на енергичната подкрепа от страна на Русия, тогава това би било възможно. Но западняците са убедени, че Москва се стреми към териториално заграбване. Западът е убеден, че Русия може да се укроти само с глад, причинявайки й болка. Това е и причината за наложените санкции, дезинформационната война и стабилизирането на НАТО като военна сила.
Причината за избирането на тази стратегия е неправилното разбиране и грешните сметки. Неправилното разбиране за руснаците означава, че Западът си мисли, че става дума за борба за Украйна. За руснаците ситуацията в Украйна е нещо повече – това е борба да се спрат опитите да се включи украинската територия, която за Русия е жизнено важна, към чужда сфера на влияние.
Грешката в сметките е свързана с това, че Русия е малко по-силна, а Западът е малко по-слаб, отколкото много хора си въобразяват. Западът, с който в момента се сблъска Русия – това не е този стабилен и сигурен в себе си алианс, който се провъзгласи за победител в студената война. Това е хаотичен сбор от държави, изтормозени от очакването за бъдещ икономически колапс и изгубили моралите си ориентири. Америка и нейните съюзници в един период от време в миналото държаха в ръцете си бъдещето, но в началото на века – векът на Азия – всичко това се изплъзна от ръцете им. Главното постижение на САЩ и Запада е глобализацията – сега те разрушават същата тази глобализация с икономически санкции, които те неправилно наричат оръжие за самозащита.
Санкциите удрят по обикновените руснаци, но в същото време те помагат на Русия да се пробуди от съня си. Без всякакво съмнение, Русия е по-малка от Съветския съюз, а романтичната вяра в свободния пазар я принуди да предприеме редица погрешни стъпки. Елитът на страната, наслаждавайки се на потребителските удоволствия, които й гарантират ново богатство, дълго време беше спокоен. Но президентът Владимир Путин усвои уроците от историята и не изпитва по отношение на Запада никакви илюзии. Руските граждани, за разлика от разочарованите съветски хора, които винаги бяха на ръба на глада, знаят за какво са готови да се борят. Русия днес търси своето място в света.
Днес само незначително малцинство руснаци са против твърдия курс на Москва. Преди 20 години всичко беше обратно: малцинството беше срещу прегръдката със Запада. Но това беше до момента, в който Западът реши, че Русия трябва да бъде спряна на всяка цена. Западните държави решиха, че само така новата буржоазия ще въстане срещу Путин. А се случи обратното – тя се сплоти около президента на Русия.
Държавната пропаганда, разбира се, играе ролята си, но руснаците вече имат достъп и до западните средства за масова информация, и колкото повече ги четат и гледат, толкова повече се сплотяват около Кремъл. Време е хората от Запада да разберат, че западните правителства превърнаха в свой потенциален враг тези, които се стремяха да им бъдат съюзници.
Русия няма да отстъпи! За Русия това е въпрос на живот и смърт!
Крехкият мир в Европа е благородна цел. Тя може да бъде постигната само при взаимно уважение и при зачитане на законите интереси. Дори на такъв еврофил като мене би му било трудно да се застъпи за политически съюз с Европа, която се отказва от християнството и традиционните норми. Целта на руснаците е да се създаде общо пространство, в което хората, капиталите и енергията да могат свободно да се движат из Европа – с нейните стари връзки със САЩ – и Русия, сближаваща се с Азия.
Никой в Русия не иска да хвърли украинския народ в ужасите на войната. Да направиш това, означава да се отречеш от още една европейска ценност – от разума.
Автор: Сергей Караганов