(продължение от 1 част)
Грабители и мародери
Скоро след влизането на немците в Киев започват грабежите. Целият център се препълва от обезумели от предвкусването на лесна плячка хора. Те търчат от Крещатик, разбиват витрините, нахълтват в магазините и измъкват оттам килими, палта, шапки, домакински уреди, топове с платове…
Ключовете на затворените домове на партийните работници, професорите и другите значими хора се пазели в домоуправителите. Те заедно с немците влизали в изоставените жилища, окупаторите вземали всичко, които им се харесвало.
Самите домоуправители заедно с чистачите и прочие подобни служители не пропускали възможността да се облажат от положението. Ударили го на кражба, при това в неистови размери — в безумния си порив да натрупат повече и повече чужди вещи, влачели шкафове, бюфети, дивани, шевни машини…Казват, че един чистач довлачил до къщата си 12 (!!!) рояла, поставяйки ги на два етажа, един над друг.
Скоро в окупационния вестник «Українське слово» и по стените на сградите се появяват заповеди на немската комендатура да се върне заграбеното имущество, да се предаде оръжието и радиоприемниците. Тук останалите в града киевляни проявили по-малка активност. Предали главно …противогази. После изнесли и радиоприемниците — те били опасни вещи…
В дим и пожарища
Няколко дена окупаторите се запознавали с града. Настроението при немците били на високо ниво, времето било топло, есенно. Много от тях вероятно мислели, че им е провървяло — че вече няма да се налага да воюват, да рискуват живота си…
Но на 24 септември всичко рязко се променило.
На Крещатик прогърмял първият взрив — в комендатурата. После — втори, трети, четвърти…
Взривовете продължили няколко дена. Пострадали жилищни домове, пощата, радиоцентърът, телеграфът, хотелите «Спартак», «Континентал», кина, универсални магазини…
Започнали пожари. Разбушувалият се огън преминал от Крещатик към съседните улици. Във въздуха се издигали огромни стълбове от черен дим…
Пожарът се разпространявал бързо, за целта помагали горивните вещества, които, както се оказало, били складирани в изобилие — керосинът се съхранявал в домовете на киевляните, които си го държали в запас. На горните етажи и чардаците на някои сгради било скрито огромно количество боеприпаси и бутилки с «коктейли Молотов», подготвени от съветското командване в случай на улични боеве. Те се взривявали с гръмко ухание, обливайки стените на домовете с потоци от огън.
Любителите на Хитлер, които останали в Киев в онези дни, за да се порадват на немците, се мятали във всички посоки, опитвайки се да се измъкнат от този дяволски капан, очаквали със страх поредния взрив. Немците първоначално се опитали да локализират и да гасят пожарите, но скоро разбрали, че ситуацията е напълно безнадеждна. В същото време някой гръмнал и градския водопровод…
Последният взрив в Киев избухнал на 28 септември. Пламъците бушували из украинската столица още две седмици, а разпадналите се развалини димели до зимата.
Взривовете в Киев не били дело на окупаторите.
Немците нямало защо да разрушават града. Те се били разположили удобно в него, надявали се, че красавецът-Киев ще се превърне в немска крепост. Плюс това съвсем не е логично немците да убиват тези киевляни, които ги посрещнали с хляб и сол. Други в града почти не били останали…
Т.е. има всички основания да се допуска, че градът бил миниран от съветското командване. То се случило още през юни, когато възникнала заплахата от завземането на столицата на украинската съветска република от фашистите.
Нито един град в Европа не е посрещал немците така жестоко, както Киев, след като минала еуфорията с хляба и солта…
Градът се превърнал в гроб за агресорите и тези украинци, които …чак обичали агресорите.
Немците разбрали, че в тила си имат хора, които им мислят смъртта….постоянно.
За съжаление, цената на човешки живот в Русия не е никак висока, особено по време на война. И това е напълно разбираемо и оправдано. В Киев били останали хора, които съвсем, ама съвсем не обичали съветската власт. Те откровено си сътрудничели с немците. Така считали съветските ръководители. И били напълно прави.
През 60-те години КГБ на УССР съобщава, че в Киев е действала нелегална група под ръководството на «Максим», Иван Кудри. Помагали му Дмитрий Соболев, Андрей Паченев, Раиса Окипная, Евгения Бремер. Те следили кой от немците и кога ще се вели и минирали сградата, в която щяло да се проведе веселието. Предавали информация на Москва чрез радиостанция, скрита в конспиративна квартира.
Тези и много други нелегални участвали в стотици диверсионни акции на територията на града — взривявали складове с боеприпаси, запалили нефтохранилището…Благодарение на тях Москва разбрала имената, паролите и явките на агентите, които немците щели да прехвърлят в съветския тил.
За подвига на тези безстрашни хора разказва филмът «Две години над пропастта», създаден през 1966 г. от Киностудио Довженко.
Взривовете в Киев през септември 1941 г. не просто раздразнили немците, я ги довели до неописуема ярост. И те наистина започнали отмъщението — не само по предполагаемите и явните виновници за гибелта на събратята си, отмъщавали си на всички подред, безразборно, заливайки в кръв огромния град…
Немската окупация продължила над 2 години или 778 страшни дена. Когато на 6 ноември 1943 година в разрушения Киев влязла Червената армия, в града имало само 180 хиляди измъчени и гладни човека. Те срещнали освободителите със сълзи на радост….
Около 100 хиляди човека немците откарали в Германия на принудителна работа — голяма част от тези нещастници стигнали до «Неметчина». Окупаторите без прекъсване устройвали в Киев погроми, всеки ден бесели някого, разстрелвали…
Ден и нощ работел контейнерът на смъртта в Бабин яр.
«Те казват, че евреите ги разстрелват с картечници, разстрелват ги поголовно, — това е записала в дневника си на 30 септември 1941 година Коршунова. — Други казват, че за тях са подготвили 16 ешелони и ще ги изпращат. Къде? Никой не може да каже. Известно е само това: вземат им всички документи, вещи, продукти. Поле ги натирват към Бабин яр и там…Не знам какво става там. Знам само, че се случва нещо ужасно, страшно, нещо невъобразимо, което не може да се разбере, нито да се осъзнае, нито да се обясни…».
Това е началото на трагичната история около Бабин яр. До края на окупацията този район се превръща в място за масови екзекуции на съветски военнопленници, нелегални и обикновени граждани на Киев.
Наследниците на убийците
В зверските екзекуции, при това напълно доброволно, участвали украинските полицаи. Те били по-жестоки от немците. Но днес в Украйна ги почитат като герои…
Масовите убийства били извършвани не само в Бабин яр, но и в концлагерите Дарниц, Бровар, Сърце…
Всяка година през септември жителите на Киев си спомнят страшното време на окупацията, отдават почит пред паметта на жертвите на фашисткия и националистическия терор.
Навярно и тази година традицията няма да бъде прескочена от много граждани.
Но другите, наследниците на убийците, ще възпяват дните, в които посрещнали с хляб и сол хитлеристите….
Те се гордеят с това, че са били в редиците на борците срещу болшевиките, московците. Те и до днес горят от желание да продължат греховете на кървавите си предци.
Е, няма да стане!
Смърт на фашизма!
Петя Паликрушева