Вашингтон се слави с умението си да се прицелва точно: подкрепя развитието на вътрешен тероризъм в различни държави, а после ги обвинява в престъпления, чийто поръчител е самият той. Този метод му позволява да има повод за военна намеса и безнаказано да осъществява такава. Добре подработената схема, която описва Едуард Херман, сега се прилага в Сирия.
По време на войната във Виетнам над входа на една от американските военни бази висял надпис:
« Killing Is Our Business, and Business Is Good » (“Нашият бизнес е да убиваме, а бизнесът е нещо добро”).
И наистина, бизнесът във Виетнам вървял прекрасно (също както в Камбоджа, Лаос, Корея), където убитите сред гражданското население наброявали хиляди. Между другото, всичко си останало по местата и след войната във Виетнам. Масовият бой продължил на всички континенти, както в пряк смисъл, така и чрез “доверени лица”. Навсякъде, където интересите на американската национална безопасност изисквала, се създавали бази, гарнизони, извършвали се убийства, нападения, бомбардировки или се спонсорирали кървави режими и истински терористични мрежи, транснационални програми за целта, и всичко това под предлога “борба с терористичната заплаха”.
В прекрасната си книга, посветена на агресията на САЩ в Бразилия, Ян Книперс Блек отдавна показа, как може да се разширява и без това набъбващото понятие “национална безопасност”, в зависимост от това какво влага в него една или друга държава, социална класа или институция. Понятието е раздуто до такава степен, че сега именно при тези, “чиято безопасност трябва да гарантира богатството и благополучието им, се развива най-силната параноя. С неудържимите си усилия да гарантират собствената си безопасност, те само приближават собственото си саморазрушение”.
(В книгата се говори за риска от възникване на социална демокрация в Бразилия през 1960-те години и борбата с нея, благодарение на подкрепата на контрареволюцията и установяването на военната диктатура от страна на американците).
Към всичко това добавете и изискванията на предприемачите, свързани с военно-промишлените комплекси, добавете и пълното сътрудничество на средствата за масова информация, и ще получите ужасяваща реалност.
Всъщност, гореспоменатият гигант, който се преструва на параноик, полага грандиозни усилия, за да произвежда достоверни подобия на заплахи, особено след разпада на “Империята на Злото”(както някога наричаха СССР). Страната на неограничените възможности първоначално направи няколко единични опита да съсредоточи световното внимание върху наркотероризма, а после върху оръжията за масово поразяване на Саддам Хюсеин. Сега ислямският тероризъм буквално удари в десятката и възкреси горката починала заплаха.
И така, масовите бойни действия непрекъснато се оптимизират, а от това произтича непрекъсната търговия с оръжие.
Така САЩ се превърнаха в лидер по производството на фалиращи държави в промишлен мащаб.
Под термина “фалиращи държави” нека се разбира държави, които са притиснати с военна сила или са се превърнали в неуправляеми — в резултат на икономическа и политическа дестабилизация и последващите след това хаос, и която държава е изгубила практически всякаква възможност или право да се възстанови и удовлетвори легитимните стремежи на гражданите си.
Разбира се, тези производствени мощности на САЩ са създадени не вчера, като показва историята на Хаити, Доминиканската република, Салвадор, Гватемала или Индокитай, където масовият бой вървеше така добре. Между другото, съвсем наскоро станахме свидетели на възроденото производство на фалирали държави, за щастие, което се размина откъм огромно количество жертви – в бившите съветски републики и във всички страни, които бяха приятели на СССР в Източна Европа. Снижаването на доходите и уникален ръст на смъртността там беше прякото следствие от “шоковата терапия” и всеобщото, полулегално разграбване на ресурсите и икономиките от елитите с подкрепата на Запада, а също с организираната подкрепа по места (всеобща партизация в отпимални условия за разцвет на корупцията).
Другата каскада при производството на фалиращи държави се появи при “хуманитарните интервенции” и смяната на режимите под ръководството на НАТО и САЩ, които усилиха агресивността си значително след разпада на СССР. Тук за образец на хуманитарна интервенция може да послужи Югославия, Босна, Сърбия и Косово. Те се превърнаха във фалиращи държави. Някои успяха да се измъкнат леко от примката, макар да залитаха, все пак се държаха на крака, подчинявайки се, обаче, на Запада или преотстъпвайки му правото да си построи на тяхна територия монументални американски бази. Така се случи в Косово. Там по прекрасен начин се демонстрира имперска интервенция, която откри нова серия от фалиращи държави: Афганистан, Пакистан, Сомалия, Ирак, Демократическа Република Конго, Либия. По подобна програма сега се развива театъра в Сирия. В този регион се наблюдава и друга програма под името “иранска заплаха”, насочена към възраждането на щастливата епоха от прозападната диктатура на шаха.
Нали разбирате, че всичко това са предварително планирани неуспехи на цяла плеяда от държави?! Фалитът на тези държави, в това число и България, ще осигури имперската политика и ще разпространи могъществото на Империята.
Във фалиращите държави винаги се наблюдават някои общи черти: там възникват и/или се легитимират въоръжени метежници, обединени по национален признак, които се превръщат в жертви, водят терористични действия против властта в държавата си, понякога дори открито предизвикват правителствените сили да приложат сила. Но, забележете, всички тези легитимирани метежници-жертви, винаги постоянно и системно викат задокеанската Империя да им дойде на помощ. Обикновено в тези държави изпращат чуждестранни наемници, местните пък ги обучават, получават логистична подкрепа от имперските държави. Следват дестабилизация на страната, бомби, и в края на краищата, сваляне на режима, който е на прицел.
Този метод успешно се приложи в Югославия и произведе цяла купчина фалиращи държави. Страните в НАТО тогава искаха да разделят Югославия и да смажат главата й – Сърбия. Те подстрекаваха към бунт националистическите елементи в другите републики от федерацията, които им бяха естествена подкрепа. Организирано беше и военно участие на силите на НАТО. Така конфликтът се затегна и доведе до етнически чистки, но на кой от Запада му пука от това – той постигна своето.
Именно със съгласието на администрацията на Клинтън и при американското сътрудничество с другите наемници в Босна, а после в Косово бяха внедрени терористи от Ал-Кайда, за да помогнат в борбата с мишената Сърбия.
В редиците на Ал-Кайда има и “борци за свобода” от либийската кампания. Същата организация участва активно и в програмираната смяна на режима в Сирия. Това вече се признава и от Ню Йорк Таймс, макар и със закъснение. Разбира се, Ал-Кайда вече прие значително участие при смяната на режима в Афганистан през 1996 г., а после бе ключов фактор, довел до новата шахматна дъска на силите след 11 септември. (Бен Ладен, първият лидер на саудитските въстаници, първоначално бе спонсориран от САЩ, а после, когато го изхвърлиха, той обърна оръжието си срещу тях. В края на краищата американците го обвиниха във всички земни грехове, а после го ликвидираха).
Гореописаните програми винаги предполагат ловко управление на извършваните зверства. Как ловко? Много просто – например, обвинява се правителството, което нападат, че използва насилие по отношение на въстаниците и техните привърженици, ефективно се очерня правителството с цел да се оправдае масовата агресия. Този метод изигра ключова роля във войната в Югославия. И още по-голяма във войната в Либия и Сирия.
Тук трябва да споменем и ролята на други организации, които пееха втория глас. В случая с Югославия Международният трибунал по бивша Югославия, създаден от ООН, работеше ръка за ръка със страните от НАТО. Всички вкупом ни убеждаваха, че обвиненията, повдигнати по адрес само на сръбските власти, ще оправдаят действията на САЩ и НАТО там.
Друга прекрасна илюстрация на съвместна дейност е следната: обвинението на генералния прокурор на същия този Международен трибунал към Милошевич. Обвинението бе издигнато през май 1999 г., когато НАТО реши да бомбардира обекти от сръбската гражданска инфраструктура, за да ускори падането на Сърбия. На кой му пука, явно, от Международния трибунал, пък и от другите световни организации, че тъкмо тези бомбардировки бяха военно престъпление, извършващо се в нарушение на всички уставни документи на ООН. Тъкмо съдът над Милошевич позволи на средствата за масова информация да отклонят вниманието на обществеността от явното зверство – незаконните бомбардировки на НАТО.
В навечерието на нападението на НАТО против Либия, прокурорът на Международния наказателен съд побърза да обвини Муамар Кадафи.
Този любопитен метод за “управление чрез закона” е безпрецедентно Асо за имперските държави от Запада и се оказва крайно полезен при свалянето на режими и при производството на фалиращи държави.
Не сме свършили, защото в схемата има и още пионки. Да ги видим кои са. Независимите хуманитарни организации или с други думи казано организациите по “придвиждане на демокрацията” като «Human Rights Watch», «International Crisis Group» или «Open Society Institute». Те са винаги към имперския кортеж, не сте ли забелязали? Те правят списък на вероятните престъпления на попадналия под прицел режим и неговите ръководители. Това от своя страна води до радикална поляризация на средствата за масова информация. Всичко това заедно създава благоприятна нравствена среда за по-агресивна атака в името на защита на жертвите.
Но е редно да споменем и нещо твърде интересно: самите САЩ са се превърнали в същия продукт при производството на фалиращи държави. Естествено, нито една държава не им е нанасяла съкрушителен военен удар. Но обикновените американци крайно тежко се разплащат при тази система на постоянни войни. Военният елит, съюзниците на същия от промишлените, политическите, финансовите кръгове, средствата за масова информация и интелигенцията, твърде мощно способстваха за ръста на бедност и отчаяние, за разпада на системата на държавни услуги.
Защо и как способстваха?
Ще ви кажа – поддържаха бездействащата и компрометирана управляваща класа, която не е способна да отговори на потребностите и очакванията на обикновените граждани, независимо от постоянния ръст на производителността на труда и БВП.
Излишъците от производството напълно се поглъщат от постоянните войни, а и за обогатяване на една шепа хора. Същата тази шепа води агресивна борба за излишъците, присвоява държавните приходи, имуществото и правата на болшинството.
Та така – и САЩ са фалираща държава, при това са най-големият пример за такава.
Такова е положението. Нали не сте забравили, че България също е фалираща държава?!
Знам, не сте забравили. Тогава очаквайте последствията – скоро ще намерят враг на нацията ни. Другото вече са го направили.
Петя Паликрушева
