През нощта срещу 19 септември 1941 година частите на Червената армия, отбраняващи столицата на Украинската ССР, преминават на източния бряг на Днепър. В същия ден в Киев влиза войската на 6-та немска армия под командването на генерал-фелдмаршал Валтер фон Рейхенау. По обед над града вече се развява знамето на Германия.
«Нахъсени, весели, на автомобили»
Преди войната населението на Киев е 846 хиляди човека. Когато войната започва, около 200 хиляди заминават на фронта, още 325-350 хиляди са евакуирани.
Сами преценете колко са останали при пристигането на немците в Киев…
Писателят Анатолий Кузнецов с очите си е видял как Киев се наводнява от чужденци. Събитието е описано от него с пълния му трагизъм в романа «Бабий яр»:
…Раздава фашистки знаменца
«на 19 септември 1941 година германската войска влезе в Крещатик от две страни.
Едната колона влезе от Подол — това бяха тези, които срещнахме още на Куреневка, нахъсени, весели, на автомобили. Другата колона влезе от противоположната страна, през Басарабия, те бяха на мотоциклети, направо от бойното поле, почернели, нахлуха като облак, завземайки тротоарите, напълниха целия Крещатик с трясък и дим на бензин.
Всичко това прилича на колосален и неорганизиран военен парад…От входовете на сградите ги гледаха жителите, зяпачи се стичаха отвсякъде, някои охотно помагаха да се преместят противотанковите блокпостове или късаха от стените съветските плакати».
Киев е най-големият съветски град, завзет от вермахта по време на Втората световна война.
Как Киев спаси Москва
Завземането на столицата на украинската република е предшествано от тежки отбранителни боеве, които Червената армия води в киевско направление. Към края на август обстановката вече е близка до критичната. Войската на вермахта, настъпвайки от различни страни, затваря обръча на обкръжението, в което се намират четири съветски армии в Юго-Източния фронт.
Но «котелът» можел да бъде избегнат, ако Сталин своевременно се бил съгласил за изведе войската. Но той заповядва на всяка цена да се удържи града, независимо от крайно тежката обстановка и мрачните прогнози на стратезите си.
И едва когато обръчът се затваря, Сталин най-накрая се съгласява да изведе войската от Киевското направление. Но вече е късно. Раздробените на части, притиснати от всички страни от неприятеля, от «котела» успяват да се измъкнат само отделни групи. В боевете загива командващият Юго-Западния фронт Михаил Кирпонос, началник щабът Василий Тупиков, членовете на Военния съвет Евгений Риков, Михаил Бурмистенко.
Поражението около Киев е зашеметяващ удар за Червената армия. Според немските данни, в плен попадат 665 хиляди войници и офицери от Червената армия, голям брой танкове и оръдия. Според данни, публикувани през 1993 година от Генералния щаб на Въоръжените сили на Русия, загубите на Червената армия са над 700 хиляди човека, от тях над 627 хиляди са безследно изчезнали.
Но това е пирова победа за Германия. Спомняйки си за Киевската операция, генерал-майорът от вермахта Едгар фон Бутлар пише:
«Заради нея немците изгубиха няколко седмици за подготовка и настъпление към Москва, което, както става ясно, в голяма степен съдейства за провала на операцията срещу Москва».
Врагът се задържа около стените на древния град над два месеца. И затова настъплението към съветската столица, което било планирано да лятото, е започнато от Хитлер след настъпването на студовете.
Така Киев спасява Москва.
С цветя, хляб и сол…
Немците, влезли в Киев, се усмихвали и нещо викали на гражданите, които били излезли да ги видят. Много от немците имали разговорници. Те ги прелиствали и викали на момичетата
«Всичко при немците не приличаше на нашето, — записала в дневника си киевлянката Ирина Каршунова. — И огромните автомобили, цялото им необикновено оборудване.. Те имаха цели домове на колела с най-разнообразни устройства. И излъскан, чист охранен вид…»
В бели и черни лимузини в Киев навлезли чисти, гладко избръснати немски офицери с високи фуражки. Марширували войници, плъзнали танкове, бръмчали мотористи в каски и с картечници в ръцете. Огромни коне с пухкави гриви теглили оръдията.
Окупаторите на Киев били посрещнати от празнично облечени хора с народни носии, с цветя, хляб и сол.
Камбаните биели от всички църкви и от Печорската лавра…
Но толкова «гостоприемни» съвсем не били всички граждани. Много от тях затихнали в тревожно очакване…
Немците започнали да се разполагат в празните сгради на Крещатик. Ето какво още пише в книгата:
«По централната улица на Киев живееха само партийни работници, чекисти, известни актьори, всички те заминаха…Комендатурата си хареса сградата на ъгъла на Крещатик и улица Прорезная, където на първия етаж беше известният магазин «Детски свят». Немският щаб зае огромния хотел «Континентал». Домът на лекарите се превърна в Дом на немските офицери.
Всичко бе обмислено, стриктно организирано за най-кратко време: направо на тротоарите бяха разположени динамо-машини, които подаваха ток, водата докарваха от Днепър с цистерни».
На стените на сградите се появили немски плакати с портрети на фюрера и с надпис — «Хитлер — освободител», снимки на пленени червеноармейци и унищожената съветска военна техника.
През нощта срещу 19 септември 1941 година частите на Червената армия, отбраняващи столицата на Украинската ССР, преминават на източния бряг на Днепър. В същия ден в Киев влиза войската на 6-та немска армия под командването на генерал-фелдмаршал Валтер фон Рейхенау. По обед над града вече се развява знамето на Германия.
