Унификацията на полицейския контрол в ЕС
Още през 1976 за борба с тероризма в (Западна)Европа беше създадена полусекретната структура TREVI (междуправителствен форум на министрите на правосъдието и вътрешните работи в рамките на Европейската общност), информацията за която се пазеше в тайна чак до 1989.
През 1991 Хелмут Кол предложи да бъде създадена Европейска полицейска агенция към Европейския съвет, по модела на американското ФБР, а на следващата година съществуването на TREVI беше институционализирано от Маастрихтския договор.
През 1995, на базата на тази структура беше формирана Европейската полицейска служба (Европол), в съответствие с Конвенцията за създаването на европейска полицейска институция с централа в Хага. Договорите от Амстердам (1997) и Ница (2001) предоставиха на Европейския съюз нови законодателни пълномощия в наказателноправната сфера и, отменяйки въпросната конвенция, я замениха с правно задължителен нормативен акт, чието по-нататъшно преразглеждане не предполага ратификацията му от националните държави.
Ролята на такъв акт изигра решението на Съвета на ЕС от 6 април 2009 «За създаването на Европейска полицейска служба (Европол)». Освен обмена информация и технически анализи, касаещи трансграничната престъпност, Европол е ангажирана с оказването на подкрепа на полицейските служби на страните членки и улеснява сътрудничеството между тях в борбата срещу организираната престъпност, тероризма и «другите тежки форми на престъпност».
Междувременно се развива и сътрудничеството в рамките на органа на ЕС за съдебно сътрудничество Евроюст (най-вече за координиране работата на националните прокуратури), на Европейската съдебна мрежа за наказателни дела (контактни пунктове за обмен на информация) и Шенгенската информационна система (SIS). А след терористичните нападения във Франция и Белгия, Европейската комисия и всички привърженици на «силна Европа» започнаха активно да лансират старата идея на Хелмут Кол за създаването на «европейско ФБР». В случая става дума за:
— създаването на независима европейска прокуратура (вместо Евроюст), разполагаща с широки пълномощия в сферата на борбата с трансграничната престъпност;
— усилване на оперативните средства и възможности на Европол;
— създаване на европейска разузнавателна агенция;
— създаване на европейско наказателно право, предвиждащо наказание за най-тежките престъпления или престъпленията с трансграничен характер;
— приемане на европейски наказателен кодекс.
Първостепенен пък се оказа въпросът за създаването на европейски регистър на личните данни на всички пътуващи с въздушен транспорт PNR (Passenger Name Record), позволяващ на страните членки да използват базите данни на европейские авиокомпании на цялата територия на ЕС. Подобно предложение беше направено от ЕК още през 2011 в резултат от продължителните преговори между ЕС и САЩ, които след терористичните нападения от 11 септември 2001 поискаха от европейците да им предоставят данни за пътниците от трансатлантическите полети. Проектът за PNR създава ситуация, в която — за да осъществят помежду си обмен на данни за пътниците — страните членки на ЕС ще трябва да го направят не пряко, а през Америка. През 2013 този проект беше блокиран от Комисията за гражданските свободи, правосъдието и вътрешните работи в Европейския парламент, според която PNR нарушава неприкосновеността на частния живот на гражданите.
Унифицирането на полицейския контрол в Европа традиционно бива затруднено от това, че за разлика от американците, европейците много трудно склоняват да се откажат от политическите си свободи, своето право на личен живот и социалните си завоевания. Това се отнася на първо място за Франция с нейната специфична политическа култура, която се оказва най-зле приспособена към условията на новия «цифровизиран свят».
Френският революционен дух, който навремето срива устоите на традиционното общество, сега започва да се струва опасен на идеолозите и строителите на европейския «електронен концлагер». Французите демонстрираха, че все още са способни на организирани протести против еднополовите «бракове» и в защита на социалната държава. Що се отнася до системата PNR, тя се възприема от тях като «поставяне под наблюдение на всички граждани на ЕС под предлог да бъдат следени терористите».
В същото време обаче, именно френските власти най-упорито прокарват идеята за «европейското ФБР». Основните им доводи са, че борбата с тероризма не може да бъде успешна, докато ЕС не разполага с общоевропейски инструментариум за такава борба и не е формулирана нова доктрина за «баланса между свободата и сигурността».
Поне засега, правната доктрина на европейските държави се основава на принципа за гарантиране на личните права и свободи, предоставяйки осъществяването на полицейския контрол на националните правителства.
В същото време отказът от този принцип е възможен, ако страхът пред всепроникващия терор надделее над привързаността на гражданите към техните права и свободи.
Доц. д-р Олга ЧЕТВЕРИКОВА
* Преподавател в Московския държавен институт за международни отношения