Комунизмът е в основата на проблемите, с които България се сблъсква днес. Това заяви посланикът на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан по време на финалната си реч, предаде репортер на Economic.bg.
„Преходът бе овладян от бившите представители на системата. Елитите, които дойдоха на власт след 10 ноември, бяха и останаха комунисти, защото бяха формирани или по-скоро деформирани от този режим“, посочи Лапер дьо Кабан.
По думите му липсата на изследване и осъждане на комунизма впримчва България в неблагосъстоянието й.
„Тази липса позволява на избягали банкери и на други, които скоро може също да избягат, да направят състояние на гърба на данъкоплатците, на които оставят милиарди дългове, без да виждат нищо нередно в това“, подчерта посланикът.
По думите му непризнаването и неосъждането на престъпленията на комунизма кара младите българи да напуснат страната.
„Как да очакваме от елитите, които използват заучени по времето на комунизма думи, без да познават истинския им смисъл, да установят принципите на правовата държава?“, попита риторично Лапер дьо Кабан.
Дипломатът коментира и българо-руските отношения и зависимости, свързани с бившия комунистическия режим.
Историята, преподавана на няколко поколения, живели през този режим, е била подменена, за да бъде внушено, че България е била освободена от съветските войски през 1944 г. и че тя трябва да бъде васал на Съветския съюз, обясни той.
„Отношенията ви с Русия не трябва да се определят от историята, още по-малко от подменена и осакатена история, а от вашите интереси и ценностите ви. Днес няма място за признание по отношение на сегашна Русия, на която не дължите нищо – нито вашата свобода през 1878 г., нито вашето потисничество през 1944 г. Но имате дълг към руските, финландските, полските, естонските, украинските, белоруските войници, загинали за вас през Руско-турската освободителна война”, посочи Лапер дьо Кабан.
Той остро осъди престъпленията на комунизма и елитите, управлявали след 1944 г.
„9 септември (1944 г., б.р.) е ужасна дата в историята на Европа, тя бележи момента, в който с помощта на съветския завоевател, се установява режим, който за няколко месеца взема решение за обезкървяването на целия български елит, за убийството на хиляди негови представители и то не защото са извършили престъпления, а просто за да се унищожи всякакъв критичен дух на независимост и свобода“, заяви дипломатът.
„Управляващите преди 10 ноември никога не са вярвали в комунизма, а само в собствената си власт. Това е един невероятен режим, който предлага най-доброто на хората, надарени с най-лошите пороци. Той улеснява кариерата на най-добрите лъжци, безскрупулните, страхливците, хитреците, нелоялните, крадците, безпринципните. Така се стига до върха в една комунистическа държава“, подчерта той.
„Всички тези качества трябва да бъдат възпитани, за да стане човек като Луканов, който пирува с луканка, докато българският народ не може да намери и бурканче кисело мляко по магазините. Тези качества със сигурност са по-развити у бившите служители на Държавна сигурност“, отбеляза посланикът.
„Режимът на Г. Димитров и Тодор Живков не е обикновена диктатура, а политическа система, подчиняваща човека на известната само на ръководителите му истина, която може да се променя в зависимост от обстоятелствата, защото не почива върху нищо реално“, обясни Лапер дьо Кабан.
„Понятията за класов враг, диктатура на пролетариата, безкласово общество, комунизъм нямат никакво значение в реалния свят. Те не са средство за обяснение на действителността. Само празни думи, в които може да бъде заложено съдържание по собствено усмотрение“, добави дипломатът.
„Режим, който се основава на такива идеологически постулати, е неизменно дестабилизиращ за всеки гражданин, тъй като го задължава да живее в реалност, която не може да бъде разбрана“, заключи той.
Диплом от Институт по политически науки.
Заемани длъжности
Министерство на външните работи (Културни, научни и технически отношения), 1989г. – 1991г ;
втори секретар във френското посолство в София и аташе по печата, 1991г. — 1995г ;
първи секретар във френското посолство в Никозия, 1995г. — 1998г ;
първи секретар във френското посолство в Джибути, 1998г. — 2000г ;
Министерство на външните работи – Дирекция „Стратегически въпроси, сигурност и разоръжаване”, 2000г. — 2001г ;
член на кабинета на главния секретар на Министерство на външните работи, 2001г. — 2004г ;
Генерален секретариат на правителството, 2004г. – 2007г ;
Министър-съветник във френското посолство в Бразилия, 2007г. — 2010г ;
Министерство на външните работи, заместник началник на протокола, от юли 2010г.
Посланик на Франция в България, октомври 2013г.