На 27 януари 2016 г. окръжният съд във Вилнюс стартира делото от 13 януари 1991 г. Става въпрос за времето на сблъсъците между протестиращите, застъпващи се за независимостта на Литва от СССР и съветските военни. Тогава са убити 14 човека, сред тях 13 мирни граждани и един оперативен работник от Алфа групата на КГБ.
Кратка историческа справка
На 11 март 1990 г. Върховният Съвет на Литовска ССР начело с Витаутас Ландсбергис провъзгласи независимостта на Литва и върна в страната Конституцията от 1938 г.
По онова време нито една страна в света не призна Литва за суверенна държава.
Съветското ръководство настоя да се отхвърлят антиконституционните актове и да влезе в сила предишната конституция.
Вместо това Ландсбергис призова своите привърженици да се изправят срещу съветския режим, подкрепяйки с всички възможни средства правоохранителните органи, когато те бяха инициатори на насилствени действия. Многодневните протестни акции, организирани от привържениците на съветския режим, както и неговите противници доведоха до това, че през нощта на 13 януари 1991 съветските въоръжени сили се опитаха да вземат контрола над многохилядната тълпа, обкръжила сградата на Парламента, а също телевизионната кула във Вилнюс.
По време на военната операция бе открит огън, което доведе до гибелта на 14 човека, над сто бяха ранени.
Официалната версия на литовските власти твърди, че съветските войници са използвали оръжие, довело до гибелта на граждани. Съветските военни са обвинени в престъпление срещу човечеството. Противоположното мнение е забранено със закон в Литва и може да доведе до наказателно преследване. За съжаление, подобни съдебни дела вече има.
През 2011 година бе възбудено наказателно дело срещу лидера на партията Социалистически Народен Фронт Алгирдас Палцекис за неговите изявления, че на 13 януари 1991 г. «хората стреляхя в своите», за което има доказателства. По време на съдебното дела обвинението призова свидетели, които се осмелиха да изразят версия, различна от официалната.
Ландсбергис настояваше да се възбуди наказателно дело срещу Витаутас Паткявичюс, основател на движението Саюзис, чийто лидер беше самият Ландсбергис по време на трагичните събития от 1991 г. Паткявичюс твърдеше, че председателят на департамента на държавната отбрана по онова време Аудрюс Буткявичюс заедно с Ландсбергис отрано са подготвили въоръжената провокация срещу съветската армия. След смъртта на Паткявичюс, Литовската Темида реши, че децата са длъжни да поемат «греховете» на бащите, както по време на Средновековието.
Самият Буткявичюс потвърди, че е имал намерение да хвърли хората под дулата на оръжието, за да «плати» за свободата на Литва, но без много кръв».
«Не мога да поставя себе си редом до семействата на загиналите хора. Но пред лицето на историята мога да оправдая своите действия. Мога да кажа: тези жертви нанесоха силен удар по стълбовете на съветската власт, а именно — армията и КГБ. Те бяха компрометирани. Да, аз планирах това».
По какъв закон се води съдебният процес?
Един от парадоксите на този процес е неговата несъвместимост с Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, Всеобщата декларация за правата на човека, член 15 от Международния пак за гражданските и политически права, в частност, забраната за изтърпяване на ретроспективни наказателни присъди. Но въпреки ясно установените норми на европейското и международното право, литовският съд действа точно така — в пълен разрез с международните закони.
Това ключово несъответствие може да се превърне в основната пречка за изхода на делото…
До 13 януари Литва е част от СССР. Що се отнася до нейната независимост, провъзгласена от Върховния Съвет на Литовската ССР, то тя не е призната от никого по света.
По такъв начин, всички тези, които днес са обвинени в извършване на престъпления в Литва по онова време, следва да бъдат съдени по съветските закони, които тогава все още са били в сила. Това неизбежно води до снемане на обвиненията от тях и освобождаването им от отговорност.
Но напълно е вероятно, че нито президентът на Литва Даля Грибускайте, нито нейните подчинени нямат интерес от подобни «дребнавости», като спазване на международното право.
Отношението в света към съдебния процес е различна. Налице са 94 писма-апели, изпратени от литовката страна до Германия, Белорусия и Русия с молба да се предадат заподозрените по този процес в Литва, но нито едно от писмата не е удовлетворено.
През 2011 г бившият командир на отряд Алфа към КГБ на СССР, полковникът в оставка Михаил Головатов, който участва в събитията от 13 януари 1991 г., бе задържан в Австрия и освободен от австрийските власти, защото Австрия твърди, че участието в конфликта не превръща участника автоматично във виновник: трябва да има убедителни доказателства за съпричастността към престъплението.
Литва не представи никакви доказателства срещу Головатов. Решението на Австрия предизвика истински скандал в МВнР на Литва и сред представителите на националистическата младеж в страната.
Не по-малко парадоксален е и фактът, че понастоящем само двама руски граждани са на подсъдимата скамейка: тези, които не са имали намерение да се крият от литовските власти. Това са бивши съветски офицери, които са изпълнявали преките заповеди от висшето ръководство. Никой от тях не се признава за виновен в престъпление срещу човечеството. Нещо повече, дори потърпевшата страна счита, че отговорността трябва да бъде понесена от тези, които са дали заповедите, а не от «винтчетата в машината».
Независимо от това, горното не спира старши прокурора Симонас Слапсинскас, който страда от рак на мозъка и е отговорен за този фарс. Независимо от болестта си, което, според закона, му забранява да заема тази длъжност, той продължава да изпълнява задълженията си, а именно: да прави това, което му нареди президентът Д. Грибускайте.
За нея съдебно дело означава нещо повече от обикновено желание да накаже виновните лица: това е реален шанс да се отстранят политическите съперници.
Тя няма да отстрани доверените си лица само заради влошеното им здравословно състояние.
По същата причина никой не бива да очаква скорошен процес. В интерес на Грибускайте е да проточва процеса в годините, превръщайки го в незабележим инструмент за натиск над всеки инакомислещ.