В близкото минало, когато Египет отново бе обхванат от вълна от насилие и нещата стигнаха до гражданска война, светът започна да анализира „арабската пролет“ цялостно, пише журналистът Марк Адоманис в статия за Forbes.
Фактът, че доста време след свалянето на Мубарак по улиците на Кайро продължаваха да убиват мирни демонстранти, свидетелства за следното: прави се оказаха по-скоро тези, които скептично се отнасяха към арабските революции.
Можем твърдо да кажем, че анализът на събитията около „арабската пролет“ се различаваше значително в Русия от западния поглед върху процеса, се казва в статията. Не само кремълските експерти и пиари, но и учените, и независимите аналитици от самото начало без особен ентусиазъм гледаха на разгръщащите се в Близкия Изток събития. За разлика от западните си колеги, руските специалисти предричаха икономически колапс на региона, религиозни конфликти и политически хаос.
Докато Кремъл ловко разгръщаше дипломацията си – с условия за всяка конкретна държава – руското общество като цяло не прие „арабската пролет“ с възторг и беше уверено, че всичко ще завърши с катастрофа, споделя журналистът. Неприязънта на руснаците към народните въстания бе предизвикана от собствения им несполучлив исторически опит и останалото от времената на СССР пълно недоверие към участието на народа в политиката, обяснява Адоманис.
Днес направените от западните експерти прогнози веднага след арабската пролет относно последващите след «пролетта» събития поразяват с наивността и глупостта си, признава авторът: те искрено вярваха, че със смяната на Мубарак всички проблеми в Египет ще се решат от само себе си. В действителност, ако отчетем хаотичната икономика, религиозните разногласия и незрялостта на политическите институции, е просто чудо, че този период в историята на страната не завърши с масова трагедия.
В светлината на ужасните изводи от „арабската пролет“, Западът трябва с голям скептицизъм да се отнася към масовите политически движения и внимателно да отчита противоположните изводи около резултатите от дейността им, съветва журналистът.
Имат ли право хората да избират начина, по който да ги управляват? – задава въпрос авторът.
Извън всякакво съмнение.
Но от историческа гледна точка, масовите въстания в бедните държави нямат добра репутация.
„Струва ми се, че руснаците добре знаят това, а ние трябва спешно да си го припомним“, – резюмира Адоманис.
Автор: Адоманис