И на този Девети септември бяхме разделени…
За едни 9 септември все още е ден на Свободата, за други — най-черният ден в историята на България.
Дори прочетохме, че Септември щял да бъде Май, ако не бил 9 септември…
Думата ми сега е за лишените от свобода.
Колцина са в затвора, затова, че разпродадоха България на безценица?
Сега са Царските конюшни и Дипломатическият клуб «Бояна», а преди това — за по един долар, за жълти стотинки някои станаха фиктивни собственици на държавното имущество.
Забегнаха по света, там харчат милионите.
Някои си идват от време на време, сложили фишута, за да ни поучават как да продължим по нови правила, но пак с тях, защото разбират свободата именно по този начин.
Когато бях в телевизията, по време на социализма, за някакви миризливи кожухчета Атанас Тасков, вече покойник, и Янчо Таков бяха лишени от свобода в името на малката и голямата правда.
Защото казват имало правосъдие.
А вече тридесет години има ли правосъдие?
Колко новобогаташи се родиха?
Колко нови собственици поеха по-голямата част от България, купиха ниви, заводи, мини, банки?
Някои сега и заплати не плащат на работниците, уволняват ги, дерибействат по земята бащина, защото е тяхна.
И няма един лишен от свобода, че е проявил немарливост, безстопанственост, безотговорност.
Част от онези, които разпродадоха държавата, и затова трябваше да са лишени от свобода, продължават да са в епицентъра на политиката и обществените поръчки, продължават да разпродават и последните останки от Свободата…
И все пак — Девети септември 1944 г. беше друго начало.
Не това, което беше 10 ноември 1989 г.
Сега и да го зачеркнем, и да не го зачеркнем…
Обещаваха ни да станем Швейцария на Балканите.
Скоро може да станем Люксембург на Балканите — по брой на населението, дори заедно с бежанците…
Лозан Такев