Осем години «беззъба» външна политика на президента на САЩ Барак Обама превърнаха Вашингтон в обикновен наблюдател на световните процеси, пише Уилям Хелстън за The Wall Street Journal
Според него, на срещата на G 20 китайските власти се отнесоха към Обама и неговия старши помощник с «вопиющо неуважение».
Лидерът на КНР Си Цзинпи продължава да има претенции към Южно-Китайско море, които претенции се демонстрират периодично пред американските военно-морски сили. В същото време курсът на американския президент по отношение на Транстихоокеанското партньорство се сблъсква с позицията на двамата кандидати за президент на САЩ, затова може да се каже, че провалът на Обама нанесе тежък удар по американската убедителност.
Войната в Сирия продължава, опитите на Обама да се споразумее с Русия за прекратяване на огъня не доведоха до нищо, се казва в статията.
Според автора, с изявлението си, че Русия «ще затъне в блатото», започвайки кампания в Сирия, Обама описа собственото си състояние, а не реалността.
Точно обратното се случи, при скромни разходи президентът Путин успя да възстанови позициите на страната в качеството й на ключов играч в региона, докато в същото време САЩ се в пълно отстъпление. Политиката на «реализъм» в Сирия завърши с пълна каша за САЩ.
Груповата снимка от срещата на G 20 говори много, счита авторът. На единия край Путин говори с турския си колега Ердоган, който го слуша внимателно, а на другия край Обама с любопитство наблюдава разговора им, в центъра уверено се усмихва Си Цзинпин.
Русия, Турция и Китай обират триумфа, САЩ остават страничен наблюдател.
Ако Обама предполагаше, че събитията в Сирия няма да имат никакво влияние върху базовите американски интереси, то той направи голяма грешка, се отбелязва в материала.
Притокът на сирийски бежанци дестабилизиран съюзниците на Вашингтон в Близкия Изток и в Европа. По целия континент нарастват антиамерикански настроения, което съдейства за гласуването на Великобритания за излизане от ЕС и отслабването позициите на канцлера на Германия Ангела Меркел.
В заключение авторът отбелязва, че, според него, независимо от множеството грешки, САЩ са остават най-надеждният гарант за глобалния мир и сигурност.