Провалът на общоевропейската външна политика и рязкото занижаване на значимостта й се усеща днес и в Брюксел, и в Париж, и в Берлин. Но нито един от европейските лидери, включително Оланд и Ангела Меркел явно си нямат и представа как да запазят при настоящите условия репутацията на ЕС
Едва ли не единственият европолитик, който се опитва да се прави, че в ЕС всичко е наред, си остава министърът на външните работи на Германия Франк-Валтер Щайнмайер. Въпреки това европейският власт се движи в задънена улица, светлина в тунела се не вижда, затова идеята на Щайнмайер относно възможността Русия да се върне в «Голямата седморка, не предизвика в руското ръководство никакви позитивни емоции.
Прессекретарят на президента на Русия Владимир Путин Дмитрий Песков заяви, че Москва няма намерение да се връща във формата на G8, а външният министър на Русия Сергей Лавров изрази мнението, че «Голямата седморка» вече не влияе върху международната политика, затова Русия не се нуждае в момента от този формат — устройва я участието в G20.
Немските политици, включително Щайнмайер, вероятно разбират, че единственият шанс ЕС да си запази статуса на световен играч — е групата да реализира геополитически връзки между Русия.
Разбират, но не могат да направят нищо срещу натрапената на Европа йерархия при вземането на решенията, при които Германия не е законодател, а изпълнител.
Затова опитите на МВнР на Германия да се опитват да изпълняват ролята на гарант за връщането на Русия в G8, пък на всичкото отгоре това същото министерство поставя пред Русия някакви си условия, изглеждат смешни, дори жалки.
ЕС е ПРОБЛЕМЕН партньор, с който НЕ са възможни продуктивни и равноправни отношения, защото ЕС се оказа в жестока, дори болезнена зависимост от наднационални структури.
Извод: отдавна очакваният още от началото на XX век «залез на Европа» невъзвратимо се приближава към своята кулминация.