Стремителното нахлуване на турските военни в Сирия обърка картите на всички участници в конфликта. Активизираха се сблъсъците между местните въстаници, поддържани от Турция, и кюрдите. Свободната сирийска армия под прикритието на турските самолети успя да завладее десетина кюрдски селца.
Президентът Ердоган обеща да продължи военната кампания, докато не унищожи военното крило на кюрдските Отряди за национална отбрана. Все по-ясно става, че турската операция в Сирия все повече се прицелва в кюрдите и това предизвиква притеснение в цял свят.
Не че големите държави, имащи своите интереси в Сирия, толкова силно са се притеснили за кюрдите. Става дума за баланс на силите, който очевидно се променя заради новата стратегия на Турция.
До този момент кюрдското опълчение беше незаменима опора на американците в борбата им с ИДИЛ/ДАЕШ в Ирак и в северна Сирия. Но Турция в същото време е ключов геостратегически партньор на САЩ. Ситуацията се променя и от частичното сближаване на Турция с главния съюзник на сирийското правителство – Русия.
Световните медии сравняват Сирия с Ливан, където различни държави се опитват да поделят страната на сфери на влияние. Асад е на власт, благодарение на Москва и на Техеран. На сирийската територия, която не е под контрола на Дамаск, играта се води от САЩ, Турция и арабските страни. Дипломатическото урегулиране на конфликта става все по сложно. Ако Турция продължи своето придвижване в дълбочина, а другите играчи се опитат да му противодействат – разпадът на Сирия е неизбежен.
Сирийските опозиционни сили сега нахлуват в територии, контролирани до вчера от сирийските кюрди. Това означава, че рано или късно в новите сблъсъци ще влязат две поддържани от американците сирийски сили – въстаническите групировки, създадени от ЦРУ, и кюрдското опълчение, което си сътрудничи с Пентагона във военните действия срещи ИДИЛ/ДАЕШ.
Има впечатление, че САЩ вече са избрали страната на една от тези две групировки. Например, САЩ предупредиха миналата седмица кюрдите, че трябва да се изтеглят на източния бряг на Ефрат, като отстъпят областите, които неотдавна отнеха от ИДИЛ/ДАЕШ. Трябва ли да забравяме, че за кюрдите подобна „молба“ е откровено предателство към кръвта на техните загинали и ранени другари…
Привидно САЩ призоваха Турция и Сирийската свободна армия да спрат бойните действия, но… само привидно!
В медиите се прокрадва идеята за изграждане на обща стратегия между САЩ и Русия по отношение на ситуацията в Сирия. Възможно ли е обаче да се стигне до подобен ход?
Кери и Лавров се срещнаха в Женева, обсъдиха редица технически въпроси, но признаха, че някои ключови въпроси са останали нерешени.
Какви могат да бъдат тези „ключови въпроси“?
Да, една част от тях засягат изолирането на фанатиците от „Джебхат-ан-Нусра“ от въстаниците, поддържани от САЩ и контролиращи райони в северо-западна Сирия. Тук все още няма изразено съгласие между дипломатите.
Но засягат ли тези преговори и кюрдския въпрос?
Естествено! Турция има своята важна роля в Сирия и Русия следва да се съобразява с това. И макар че Турция действа самостоятелно срещу кюрдите, то контекста на събитията показва, че всички нейни стъпки са съгласувани със САЩ и с Русия. Очевидно е, че има договореност да се покаже на кюрдите границата, която те не бива да преминават. За съжаление, кюрдите са разменна карта, която засега облекчава ситуацията около руската политика в региона.
Впрочем, окончателното решение на кюрдския въпрос не е толкова близко. Тепърва ще наблюдаваме какво ще се случи на предстоящите срещи между Путин, Обама и Ердоган, планирани да се проведат тези дни в Пекин.
Ще успеят ли ръководителите на тези държави да разплетат гордиевият възел в Сирия или ще го разсекат?
Ще видим.