Последните няколко години в САЩ и страните от ЕС постоянно се предупреждава за военната заплаха, която уж произлиза от Русия. Изявленията «стават все по-ужасяващи в политическите кръгове от страните от Запада». Но всички големи аналитици твърдят, че подобна риторика е преувеличена и не отговаря на действителността, пише Ана Мулрин Гроуб за The Christian Science Monitor .
«Много аналитици, дълго време изучаващи Русия, са на мнение, че надеждната военна мощ е играела винаги важна роля за Москва, но действията на Русия не трябва да предизвикват подобна тревога, която демонстрират страните от Запада», — пише авторът.
Към подобна позиция се придържат редица експерти, изследващи взаимоотношенията Русия и Европа. Водещият аналитик от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон Олга Оликер твърди, че руският президент Путин е дал ясно да се разбере, че той няма намерение да оспорва военните интереси там, където те се пресичат с интересите на Русия.
«Вместо това руснаците се опасяват от нашите действия. Те виждат себе си като хора, които се борят срещу американската хегемония в света, те наистина така мислят, това не е просто риторика…Ние сме тези, с които те се борят», — казва Оликер, добавяйки, че само затова и само с цел отбрана Русия модернизира военната си техника и въоръжение.
Действията на Русия на международната арена са «щателно изпитани и проверени», счита генералът в оставка Дейвид Петреус, бивш ръководител на ЦРУ, както и Майкъл ОХенлън, военен аналитик от Брукингския институт. Това казаха те, коментирайки обвиненията по адрес на Москва относно присъединяването на Крим през пролетта на 2014 година.
«Крим исторически е бил населен с руснаци с главно с рускоговорящи хора, той е бил дом за единствената на Черно море руска военно-морска база», — пишат те.
«Путин вкара войската си в Сирия след като осъзна, че администрацията на Обама ще запази ограничения характер на американската военна намеса. При това действията на Русия в Сирия не бяха жестоки, според военните мерки», — пишат аналитиците.
В заключение Петреус и ОХенлън твърдят, че действията на Русия едва ли представляват някаква непосредствена заплаха за интересите на НАТО, затова разполагането на военен контингент в прибалтийските държави не само не е необходимо, но е и опасно, защото може да провокира по-нататъшно изостряне на отношенията между Москва и Вашингтон.
Петя Паликрушева