Handelsblatt: Сърцето на Меркел бие за Америка

1473182646Сърцето на Ангела Меркел бие за САЩ, затова от момента на началото на украинската криза, тя рязко критикува политиката на Кремъл и се опитва да й повлияе, без да разбира, че не бива да прави това, пише немският политолог и политик проф. Юрген Дитбурнер за Handelsblatt.

Канцлер Германии Ангела Меркель в Таллине, август 2016

 

В статия под заглавие «Как Меркел пропиля наследството на Германия Дитбуриер припомня как Германия се е възстановявала и развивала след «националната катастрофа през 1945».

 

 

 

Той високо оценява заслугите на първия федерален канцлер на Германия Конрад Аденауер, който, според автора, успя «да стабилизира новата държава вътре в страната и извън пределите й».

 

 

 

Първите приемници на Аденауер взели поуки от историята — Вили Брандт, който постигнал примирие с Източна Европа, която така силно пострадала от нацистка Германия, а също Хелмут Кол, който вместо да «играе ролята на силния човек», обсъждал всички важни въпроси с по-малките държави от континента.

 

 

 «Така Германия стана силна», — констатира авторът.
Но после, след обединението на Германия, «дойде високомерието», продължава авторът.
При това Герхард Щрьодер, заемащ поста федерален канцлер от 1998 до 2006 г., още не беше уверен в ролята на Германия в света. Той подкрепи нахлуването в Югославия и в Афганистан, но отказа за следва американците в Ирак.
Щрьодер считаше руския президент Путин за свой приятел, а от Вашингтон странеше, отбелязва авторът.
Участники акции протеста в Берлине против политики Ангелы Меркель. Архивное фото
 
«Но неговата приемница Ангела Меркел вече не се съмнява в нищо. Тя пропиля напразно солидна част от наследството на старата Федерална Република Германия», — констатира авторът.
Германия отново стана «важна птица» и Меркел, която по време на опозиционното си положение в страната заявяваше, че е готова да вкара войската в Ирак, разбра кой командва парада в Европа. Мнението на по-малките държави в Европа не я интересува.
 «С Путин първоначално тя беше в добри отношения. Но това не беше свързано с политиката. Поначало тях ги сближи това, че руснакът говореше немски, а германката — руски. Но сърцето на госпожа Меркел бие за Америка, защото от времето на кримската криза тя стана един от най-ярките критици на Кремъл», — продължава авторът.
Според него, Меркел иска да оказва влияние върху политиката на Москва. Аденауер знаеше, че това не работи, защото той развиваше дипломатически отношения със СССР, предшественикът на Русия..
А Меркел, която е родена на територията на ГДР, сега се опитва да учи най-старата свръхдържава в света «на истинска демокрация».
«Но Германия и Русия имат дълга обща история. По-голяма държава от двете все пак беше и си остава Русия. Когато ставаше дума за важни въпроси, думата имаше Москва или Петербург, а не Берлин. И в бъдеще тази тенденция няма да се промени. Мисли ли въобще госпожата канцлер за това?», — разсъждава Дитбурнер.
Той отбелязва, че при Меркел е било изгубено най-важното, което е постигнала Германия след 1945 година — отказът от милитаризмъ.
От гледна точка на политиката, от 1945 година до 1990 г. се струваше, че Германия ще стане първата държава, която е извлякла поуки от собствената си катастрофа и веднъж завинаги се е отказала «от войната като политическо средство».
«Ангела Меркел сложи на всичко това край. Бундесверът трябва да бъде армия (от гледна точка на настоящото правителство, бел.ред), която може да нахлува в другите страни. Колкото повече чуждестранни операции, толкова по-добре. Тя пропиля напразно дори най-ценното наследство на Федерална република Германия», — констатира Дитбурнер.
От западната интеграция, в рамките на която Аденауер и първите му последователи създаваха контакти със съседните страни, остана само «робското подчинение» към САЩ, добавя политологът.
Петя Паликрушева