В България коректив, налице е срастване на партията с държавата. За тези избори партията-държава не издига кандидати, а издига слогани. Министърът на отбраната трябваше да си подаде оставката отдавна. Това заяви в първото си телевизионно интервю по бТВ кандидатэт за президент ген. Румен Радев. На въпрос дали Бойко Борисов е добър премиер Радев отговори: «Много условно».
Ето какво каза генерал Радев още по bTV:
«Инициативният комитет, начело със Стефан Данаилов, «отворена врата за всеки, който искат да се присъедини.
По повод твърденията на Татяна Дончева, че Радев е кандидат на оръжейното лоби, свързано с Георги Първанов, и че ДС стои зад кандидатурата му, той заяви:
По повод твърденията на Татяна Дончева, съм бил от някакво оръжейно лоби, ще кажа, че това е ярък пример на безотговорността в политическото говорене. Госпожа Дончева свири на ненастроена цигулка в момента.
Забавлявам се от този вид говорене. Винаги ме е учудвало как нашите политици можели да хванат нещо от въздуха, ако не могат да го хванат да си го измислят и да го «изплющят» в общественото пространство без изобщо да им пука.
За да говорим за президента на България първо трябва да видим каква е ситуацията в страната.
Няма смисъл да обсъждаме какво е нивото на смъртност — най-високо. Високо ниво на безработица. Най- нисък принос в ЕС. Влошаващи се здравеопазване, образование — всичко това го знаем и трябва да търсим причините за това.
Първата голяма причина е, че липсва ясна и дългосрочна визия за развитие на страната.
Нашите политици ограничават своето стратегическо мислене в рамките на своя мандат. Второ — няма реален дебат, реален анализ за актуалните проблеми на страната. Истината се потулва в ъгъла, проблемите се замитат и се крият зад напудрени отчети. Липсва воля за разработване и налагане на държавнически решения. В преследване на макрорамката и интересите на олигархията се забравя най-важното — интересите на обикновения човек. Тези причини се коренят в два основни проблема — единият и най-важният е, че в България липсва разделение на властите.
В момента една партия контролира напълно законодателната власт, изпълнителната власт, където се взимат решенията, има си своето влияние в съдебната власт, на всичко отгоре президентската институция е на тази партия. Като добавим и медийния комфорт, получаваме следната картина — самодоволство, оттам регрес, защото няма коректив.
В българската система на държавно управление в момента липсва коректив на властта. Имаме срастване на партия с държава. И в това е големият залог на тези избори — ще можем ли да наложим президент, който да бъде коректив и който да може да казва «Не»«.
Нямам никакви амбиции за увеличаване на президентските правомощия.
Първото ми официално посещение, ако бъда избран за президент, ще бъде в Брюксел, разбира се. България е член на Европейския съюз.
Голям проблем е, че ние сме физически членове на ЕС, но все още не сме «ментални членове«, защото говорим за «Брюксел — «те» и за «ние» тук, а трябва да имаме самочувствието да заговорим за «ние, всички заедно».
Предстоящата кампания е «страшно важна», но това, което става, е обидно за хората.
Първо, партията-държава не издига свой кандидат. Тя издига слогани. Нещо бъркаме. Това не са парламентарни избори. Това са президентски избори. Хората очакват да видят не само сблъсък на партийни идеи, но и на характери.
Мисля, че г-н Плевнелиев положи старание и той явно с облекчение очаква да сдаде тази длъжност. Ето, той се изгуби покрай всички тези неща, които стават в Турция, покрай Москва. Усещам в него някакво предварително оттегляне. Като главнокомандващ, искам да бъда обективен, той пледира нееднократно за увеличение на бюджета на въоръжените сили на 2 %, което беше добре, но за много други неща не беше адеквате.
Нашите управляващи са приели да не правят външна политика, а да слушат какво ще кажат началниците. Досега ние не сме имали самостоятелна външна политика.
Ние правим политики, а не политика.
В ситуацията между Анкара и Брюксел, в първия момент, в който се наложи да вземем самостоятелни позиции, самостоятелни решения, ние, меко казано, катастрофирахме.
Нямам навика да афиширам личния си живот. Винаги съм се стремял да държа настрани моите близки хора от динамиката на служебните ми ангажименти. Когато преди време отговорих на въпрос за моето семейно положение и казах, че съм семеен с деца аз не излъгах. Така шумно афишираната моя любовница от тези снимки е моя законна съпруга. Нямам какво повече да ви кажа. Бившата ми съпруга е прекрасен човек, прекрасна майка на нашите деца, и ние сме намерили формулата под която да споделяме грижите за тяхното отглеждане, образование.
Да, посъветвах се със съпругата си, с децата и с родителите си, когато е получих предложението да стана кандидат за президент.
Блиц-анкетата:
Водещ: Трябва ли да се върне казармата?
Р. Радев: Много труден въпрос. На този въпрос не може да се отговори с «да» или «не». Има държави, в които има баланс — и професионална и наборна армия. Тук трябва да бъдат отчетени две неща — имаме ли икономически възможности към момента, защото това е скъпо удоволствие и второ — трябва да има принципа на доброволност.
Водещ: Политик от БСП ли ще е кандидатът за вицепрезидент?
Р. Радев: Не мога да ви кажа в момента.
Водещ: Близък ли е на Георги Първанов?
Р. Радев: Не!
Водещ: Трябва ли да подаде оставка като министър на отбраната министър Ненчев?
Р. Радев: Отдавна. Той приземи на два пъти българската авиация. Остави ни да се оправяме сами. И най-важното, нито веднъж той не благодари на тези хора — инженери, летци, които поеха огромния риск, за да имаме авиация, да имаме национален суверенитет. Той благодари на други държави, на кой ли не, но никога на тях. Ето това няма да му простя.
Водещ: кой беше по-успешен президент — Първанов или Плевнелиев?
Р. Радев: Не сравнявам. Уважавам президентската институция. Всеки е направил това, което може.
Водещ: Успешен премиер ли е Бойко Борисов?
Р. Радев: Много е условно. Много е условно.
Водещ: Ще победите ли Бойко Борисов, ако се кандидатира?
Р. Радев: Да!