В своята статия Дмитрий Орлов стига до извода, че САЩ са мъртва нация, която все още ходи, но тя вече не е единствената свръхдържава.
Съгласен съм с Орлов, че целта на американската система за въоръжение е печалбата, а не ефективността. В същото време руското въоръжение не само превъзхожда американското, те има и по-висока цел — защита на страната, а не глобално доминиране.
Но в оценката си по отношение вероятността от ядрена война Орлов, според мен, недооценява привързаността на вашингтонските неоконсерватори към идеята за американското доминиране в света, както и сляпото безразсъдство както на самите неокансерватори, така и на Хилъри Клинтън. Вашингтон е бесен от това, че Русия и Китай се осмеляват да пречат на САЩ. Тази ярост изхвърли разсъдъка от главите и на американските съюзници.
Орлов недооценява слабостта на руските власти и наличието в техните среди на «атлантически интеграционисти». Това са тези членове на руския елит, които считат, че бъдещето на Русия зависи от нейната интегрираност със Запада. За да постигнат тази интеграция, те са в състояние да пожертват част от руския суверенитет.
На Вашингтон му е добре известно за ограниченията, които поставят руските власти върху това желание на някои да бъдат приети от Запада. Именно затова Вашингтон — като пряк удар по Русия — с удоволствие режисира държавния преврат, по време на който бе изхвърлено законното правителство на Украйна.
Считам, че именно тези ограничения обясняват грешките, които извършиха руските власти. Първата от тези грешки е отказът на молбите на Донецката и Луганската народни да станат част от Русия, където тези територии са били и по-рано. Втората грешка — преждевременното извеждане на част от руския контингент от Сирия, което позволи на Вашингтон да направи доставки за джихадистите и да разположи американски въоръжени сили в зоната на конфликта, усложнявайки така ситуацията за Русия в Сирия.
Орлов вижда в конфликта между Киев и откъсналите се републики предимство за Русия, защото този конфликт може да доведе до колапс на американското марионетно правителство в Киев. Но неудобството е в това, че продължаващият конфликт вменява вина на Русия и служи за подхранване на антируската пропаганда на Запад. В резултат на конфликта излиза, че Русия се страхува да удовлетвори молбата на отклонилите се републики.
Нещо повече, ако руските власти отговорят положително на молбите на ДНР и ЛНР да се върнат в Русия, от която те бяха изкуствено отрязани, то не само би бил прекратен конфликтът, но тогава и украинският народ би осъзнал катастрофата, причина за която стана вашингтонския държавен преврат срещу тяхното правителство. А Европа, след решителните действия на Русия, би разбрала, че не е в интерес на Европа да организира провокации срещу Русия в полза на Вашингтон.
Стремежът на атлантическите интеграционисти да умиротворят Вашингтон не позволява на Русия да даде правилния отговор.
Някои други руски експерти недооценяват военната мощ на Русия, но осъзнават тези ограничения, които пречат на решителността на Русия спрямо атлантическите интеграционисти. В техните редици, както ми се струва, се намира икономическият и финансов елит, включително, вероятно, самият премиер…
От своя страна Путин направи на пух и прах НПО-тата, финансирани от САЩ, които се опитваха да дестабилизират Русия.
Разпространяваните от западните медии, изследователски организации и писания от университетите на Запад за Русия са пропаганда: тя е безполезна за осъзнаването на ситуацията.
Например, неотдавна в списание The National Interest Томас Грем, който ръководи «руския» отдел в Съвета за национална сигурност по време на Джордж Буш-старши, свърза «дестабилизацията на Източна Украйна» с «руската анексия на Крим».
Той не промълви нито дума за режисираното от САЩ сваляне на законно избраното украинско правителство, нито за това, че Крим с 97 % от гласовете на жителите си гласува за присъединяването към Русия, при това хората направиха това веднага, щом се сблъскаха с русофобското правителство, което Вашингтон разположи в Киев.
Според Грем, Русия, приемайки демократичния избор, е извършила мръсна постъпка, която е разрушило доброто отношение на Вашингтон, който преди това е подкрепял Русия и е възлагал на нея определени надежди. И доколкото всички «надежди» на Вашингтон, «които по-рано ръководството на Америка в своята политика към Русия» необратимо били разбити, сега вече било невъзможно да се твърди, че Русия «e подходящ партньор при решаването на глобалните проблеми».
Грем продължава и определя Русия като заплаха, защото Русия предпочита многополярния свят пред еднополярния, който се управлява от Вашингтон.
Повторението на пропагандните опорни точки могат да се видят и с просто око, защото Грем покорно застана на колене пред неоконсерваторите.
В статията си Грем твърди, че Вашингтон трябва да намери нов подход към Русия, подход на баланса и ограниченията, благодарение на който не би се наложило «да се прибягва към сила, което би било опустошително, имайки предвид разрушителната мощ на съвременното оръжие».
(Следва продължение)
Автор: Пол Робъртс
Превод: Петя Паликрушева