Както твърди ливанско-британското издание Al-Hayat, има определено взаиморазбиране между Турция и Русия по сирийския фронт.
В частност, в последно време намалява ефективността на действията на «Джебхат Фатх аш-Шам» (бившата «Фронт ан-Нусра») в битката за Алепо. До преди дни се говореше, че това е резултат от намалялата помощ от страна на Турция. Преди броени дни, обаче, сирийският представител към ООН потвърди, че помощта на Турция към въоръжени терористични групировки в Алепо продължава.
Според данни от лондонския Financial Times, на фона на сближаването си с Москва Анкара е смекчила позициите си и спрямо запазването на властта на Башар Асад.
Голяма е вероятността Турция да се съгласи да затвори границата си за представители на бандитски части, транспортиращи оръжие, амуниции и пари, твърди изданието. Вчера същото отново бе опровергано, транспортировката на същите бе забелязана от сирийските представители за пореден път.
За Турция е крайно важно да контролира обстановката в северна Сирия, където живеят тюркоезични етноси и кюрди.
Затова Турция тези дни нахлу в граничния град Джараблус и с помощта на опозиционни на правителството на Сирия групировки го превзе. Джихадистите от ИД бяха отблъснати от Джараблус, но веднага след това започнаха активни бойни действия между самите участници в завземането на града.
Турция започна веднага след превземането на града бомбардировки и върху кюрдските сили в северна Сирия, съобщиха световните агенции.
В същото време САЩ забравиха, че подкрепят кюрдските части и участваха заедно с Турция и въоръжената сирийска опозиция, която наричат умерена, в завземането на Джараблус. Вице-премиерът Байдън публично застана на страната на Турция.
От ООН призоваха враждуващите в този регион страни да спазват международните норми.
От своя страна правителството на Сирия нарече действията на Турция «открито потъпкване на суверенитета на страната» и «незаконно нахлуване».
Ердоган официално обяви, че действията му в северна Сирия целят обезвреждането на ИД.
«Военната ситуация в Алепо е в тупик, а това показва, че трябва да се търсят други форми за разрешаването на конфликта, — подчерта директорът на руския съвет по международни отношения Андрей Кортунов. — В тази ситуация сближаването на позициите между сунитска Турция и шиитски Иран ще създадат добри предпоставки. Всичко зависи от това, доколко всяка от страните е готова да прояви гъвкавост в името на постигането на някакъв общ знаменател. Ако се постигне единна позиция, то въпросът на сирийското регулиране ще излезе на практическата плоскост, защото Иран, Турция и Русия могат да окажат влияние върху голям спектър от воюващите в Сирия страни. Това се отнася до част от сирийската опозиция, режима на Асад, ливанската «Хизбулла», и сунитите, и шиитите.
Желателно е, разбира се, към тази коалиция да се присъедини Саудитска Арабия и още няколко държави от Персийския залив.
Но дори в тристранен формат това е много мощна групировка, която може да промени динамиката на конфликта в голяма степен, отколкото страните от Запада».
«Ако такава групировка бъде създадена, може да се промени геометрията на целия регион, — така счита Владимир Сотников. — Очевидно е, че немалките сили и ресурси на подобна коалиция ще бъдат насочени към недопускането на фрагментацията на Сирия.
Русия, Турция и Иран са ключови държави в Близкия Изток. Техният алианс ще създаде възможност за действено регулиране не само на сирийската криза, но и на други конфликтни ситуации в този крупен регион — в Ирак, Йемен, Северна Африка.
Това ще бъде много ефективна групировка, по-ефективна от коалицията начело със САЩ».
Дали ще стане факт подобна групировка, ще покаже времето.
На този етап се създава впечатлението, че шансовете за раждането на този така добър руски план…са все по-нищожни.
А причините за това не се намират в Москва.