Страхът пред руската мечка е изсмукан от пръстите точно така, както по времето на студената война…
«Киберсигурността, инвестиции в разузнаването и службите за сигурност…
Последните две трябва да засилят дейността си, ако искаме по-добре да сме защитени от терористичната заплаха», — това са част от допълните разходи на НАТО пред лицето на «руската заплаха».
Според Дирк Ван дер Мален, депутат от парламента в Белгия от фламандската Социалистическа партия., внушаването на страх около Русия е оправдание за увеличаването на разходите за отбрана, докато в същото време много от държавите биха предпочели да не влагат тези 2 % от БВП за военни цели, както това искат от НАТО.
Военните разходи на страните от НАТО
Т.е. дори да се харчат пари, то тяхното влагане си заслужава по принцип, ако има РЕАЛНИ, а не ХИПОТЕТИЧНИ заплахи.
Точно за това говори и Тръмп.
Впрочем, в случай на избирането му на поста президент на САЩ, той няма да остане верен на обещанията си, така поне уверяват редица анализатори.
Още в средата на август Тръмп смекчи риториката, заявявайки, че е готов да си сътрудничи с НАТО в името на пълното изкореняване на терористичната групировка Ислямска държава.
Тръмп обясни тогава, че е нарекъл НАТО остаряла организация, защото не е водила «адекватна борба с тероризма».
«Сега НАТО промени своята позиция и предприема нов подход що се отнася до борбата с терористичната заплаха: това е добре», — каза Тръмп, но без да уточни, какво точно има предвид.
Експертите отбелязват, че за времето, изминало между двете изявления на Тръмп относно НАТО, НЕ са налице никакви нови стъпки на алианса по отношение на тероризма.
Приоритетите на алианса са сложени на масата още през юли по време на срещата на върха във Варшава.
Страните-членки на НАТО през 2015 г. „за първи път увеличиха военните си бюджети с 0,6%“. Това съобщи през юни генералният секретар на Северноатлантическия алианс Йенс Столтенберг в навечерието на срещата между министрите на отбраната на страните в Организацията на 14-15 юни в Брюксел.
„Днес имам добра новина. От края на Студената война страните от НАТО за първи път увеличиха военните си бюджети през 2015 г. с 0,6 %. През 2016 г. тази цифра ще нарасне до 1,5 %, което е приблизително около 3 млрд. долара“, каза той. „Най-накрая ние започнахме да се движим в правилната посока“, каза Столтенберг.
„Като цяло картината е смесена. Някои съюзници харчат повече, а други по-малко. САЩ харчат 3 % от БВП за отбрана. Великобритания, Естония и Полша – над 2 %. Има и страни обаче, които харчат по-малко от 2 %. Очаквам, че всички държави-членки на НАТО ще изпълнят решението на срещата на върха в Уелс (през септември 2014 г.), ще прекратят съкращаването на военните си разходи и ще ги доведат до ниво от 2 % от БВП“, уточни той.
„2% е честен процент, който ще позволи справедливо да се разпределят разходите за отбрана“, счита Столтенберг.
НАТО редовно твърди, че увеличаването на военните разходи на алианса е свързано с увеличаването на аналогичните показатели в Русия.
Те обаче не споменават, че сумарните военни разходи на Организацията днес надвишават военния бюджет на Русия около 10 пъти. Основен привърженик на разширяването на разходите за отбрана на НАТО са САЩ. Вашингтон настоява европейските страни да притежават нови видове оръжие, един от основните производители на които е американският военнопромишлен комплекс.