Мнението на експерта от Института по Близкия Изток Сергей Серьогичев.
Американците си имат работа с всички в Сирия, дори с радикалните ислямисти. Ситуацията в Близкия Изток се променя непрекъснато. Днес ти се струва, че побеждаваш, а утре, че губиш, вдругиден разбираш нееднозначността на ситуацията, а после отново продължаваш играта.
Ако погледнем на нещата глобално, то виждаме, че конфликтът в Сирия продължава, конфликтът в Палестина продължава. Сложно е да се твърди кой е победител и кой е губещ. на този етап Русия води достатъчно успешна политика в Близкия Изток.
Има разбира се и нюанси — опасността от вмъкването на Русия в сирийския конфликт с участието на крупни военни части. Ние имаме неголям контингент и ще понесем големи загуби. И няма да успеем да пречупим ситуацията. Да, жестоко бием джихадистите, но бъдещето е непредсказуемо. Не е вярно, че ако освободят Алепо, ще можем да върнем Сирия в състоянието, в което тя беше преди войната. Това вече ще бъде друга Сирия. Има и опасност страната да бъде фрагментирана, едни региони да подкрепят нас, а други — върло да ни ненавиждат. И така е по отношение на целия Близък Изток.
По принцип руската дипломация не разсъждава с категориите «спечелил» и «изгубил». Има конкретни задачи и цели пред дипломацията. Една от целите е в дългосрочна перспектива. Главната задача на Русия е да се гарантира националната сигурност, да не се допусне терористите от Сирия да се върнат у дома, при нас. В името на тази задача ние влизаме в контакт с когото трябва, това е факт.
Руската външна политика има добър пиар.
В политика няма приятели и врагове, има само партньори и конкуренти, а те сменят постоянно местата си.
Сложно е да се предположи какво ще се случи в региона утре. Може да има и сюрпризи. Но не бива да забравяме, че днешните ни съюзници утре могат да се преметнат от другата страна. На Иран например му е все едно от кого закупува оръжието си, стига то да е с добро качество и да не е скъпо. Между другото, иранците повече дружат с китайците, а не с Русия.
Близкоизточната политика е крайно турбулентна, трудно е да се предскаже. Дипломатите на Русия са повече заети с тактическите задачи, а не със стратегическите.
А американците са готови да откупят Мосул от терористите за 2 млрд долара.
Затова може да се каже, че руската дипломация се справя добре. Но трябва да се осъзнае, че всичко се променя много бързо. Руската политика е добра с това, че тя е проверена. Ако се познава добре Русия, може дори да се предскаже нашата политика. Проблемът на Запада е, че той НЕ Е в състояние да опознае Русия. Няма възприятия за това.
Руската политика не се променя през 10 секунди, както американската. А политиката на САЩ зависи от президента и Конгреса, които са в лоши отношения помежду си. Съществува още и политика на Пентагона, политика на ЦРУ…
А при нас всичко излиза от един източник, външната политика на Русия е монолитна.
Да, има и много неясноти — не е ясно колко ще се проточи конфликтът в Сирия. Не е ясно, как да се държим с кюрдите. Дамаск казва, че следващата война на кюрдите ще бъде с нас. На чия страна да застане Москва? Това е сложен въпрос.
Би било добре в Близкия Изток всички проблеми да се решават с думи, а не с оръжие. На на този етап това е утопия.
