Русия наистина се върна в Близкия Изток, — това заяви старши научният сътрудник от Центъра за арабски и ислямски изследвания към РАН Борис Долгов.
В съветско време Близкият Изток се считаше за съюзник на СССР. Сега нещата са други. Но Русия се върна в региона. Ако говорим за съюзници, то Сирия е традиционен съюзник на Русия.
Трудно е да се твърди, че Русия надиграва САЩ. Целта ни не е да надиграем някого. Но без съмнение, Русия има своите интереси в Близкия Изток. Преди всичко това се отнася до сирийския конфликт. Ние подобряваме отношенията си с Турция, която традиционно НЕ Е била наш съюзник. Имаме нормални отношения с Иран, откъдето нашите ВКС бомбардират терористите в Сирия.
Не е вярно твърдението, че Русия не подбира страните, с които да е в добри отношения. Напротив, Русия има своите цели и ги преследва.
Главното е, че Русия се върна в Близкия Изток и действа там активно.
Политиката и геополитиката предполагат постигането на конкретни цели. Всяка велика държава действа, изхождайки от интересите си. Русия в момента има геополитически интереси в Близкия Изток. Но Русия не иска просто така да покаже, че е по-силна или по-активна от някой друг…
В Близкия Изток Русия се бори срещу разпространението на ИД, които са заплаха за нашата национална сигурност. Хиляди хора от постсъветското пространство са в редиците на терористите. Ако те се върнат, нищо добро не ни очаква. Интересът на Русия е да се минимизира на този етап ИДИЛ, за да не се даде възможност той да се придвижи към Централна Азия и Северен Кавказ.
Сирия, Ирак и Иран са наши съюзници. Създаде се «ос», която защитава далечните граници на Русия. Затова политиката към тези държави е важна и до момента правилна.
Да, върху Русия се упражнява постоянен натиск.
САЩ се считат за най-силната и най-демократичната страна на планетата, за това говорят нееднократно американските политици. САЩ натрапват своите ценности върху всички, своята политика също. Това е в интерес на Америка.
Русия е последователна — тя не натрапва идеите си, не натрапва целите и вижданията си, но предлага алтернатива на света. При това алтернатива за достойно и суверенно, равноправно развитие.
Американският модел е обречен. Защото светът не желае повече да танцува под палката на зловещ жандарм.
