На 5-ти юли 1943 година започна грандиозната битка между германския Вермахт и Червената армия при Курск.
Германското ръководство планираше да извърши решаващото наспъление на Курската дъга, като за целта бе съсредоточило армиите на групата „Център” и „Юг”. Като цяло Вермахтът разполагаше в региона с близо един милион военнослужещи, 10 000 оръдия, 2700 танка и над 2000 самолета. Срещу тях бе изправена съветската войска, която разполагаше с 1 300 000 военнослужещи, над 19 000 оръдия и около 3500 танка. Поради характера на тази историческа битка, тя се води като най-големият танков сблъсък в цялата история. Между 5-ти и 23-ти юли съветските войски водеха отбранителни бойни действия, а след като бе спряно германското настъпление – между 12 юли и 23-ти август Червената армия започна своето съкрушително настъпление. Благодарение на своето военно разузнаване, съветското главно командване разполагаше с точни данни за деня и часа на германското настъпление, обозначено като операцията „Цитадела”.
Германското върховно командване, под натиска на Хитлер, отлагаше началото на настъплението при Курск, очаквайки да бъде снабдено с най-модерните германски танкове Тигър и Пантера. На свой ред, съветското командване бе изградило дълбоко ешалонирана отбрана, в тила на която бяха разположени големи резерви от танкови съединенния.
Под натиска на Хитлер, германското настъпление при Курската дъга бе многократно отлагано в очакване на фронта да бъдат доставени новите германски танкови Тигър и Пантера. Според проучванията на германски военни специалисти, извършени много години след битката при Курската дъга, Хитлер е разчитал на решаващата роля на новите германски танкове – превъзхождащи съветските Т-34 по далекобойност на оръдията си, защитната челна броня и германската тактика на висока маневреност бронетанконите сили. На страната на германците бяха съсредоточени и новите самоходни оръдия „Фердинанд”.
Един час преди началото на планираното германско настъпление, съветската артилерия откри масирана артилерийска подготовка, създавайки изненада и известно объркване сред частите на Вермахта. Между 5-ти и 23-ти юли съветските войски водеха тежки отбранителни боеве, благодарение на които германското настъпление фактически бе спряно. От 12-ти юли до 23-ти август съветските войски съоръжени с мощни танкови групировки започнаха настъпление срещу загубилата мощ армия на Вермахта. Това настъпление бе проведено след унищожителна артилерийска канонада, след което напред се втурнаха танковете Т-34, държани в резерв.
Курската битка е осеяна с много легенди и митове, които бяха разсеяни много години по-късно. Единият мит бе, че Главнокомандващият Георгий Жуков е водил военните действия без да жали човешките загуби. В това има известна доза истина, но решаващо по време на Курската дъга се оказаха два фактора. Първо, дълбоко ешалонирана отбрана, съчетана с противотанкови заграждения и противотанкова артилерия. Вторият фактор беше през лятото на 1943 година, изнесената зад Урал съветска военна индустрия, която бълваше огромно количество танкове, артилерия и самолети.
Битката при Курската дъга бе последният опит на германските сили да проведат голяма настъпателна операция, която обаче не можа да постигне целите си и съответно съветската армия премина в мащабно контранастъпление.
Във Втората световна война на Източния фронт има три преломни сражения.
Първото сражение е под Москва, където с помощта на докараните от Далечния Изток съветски формирования, германските сили бяха отблъснати на близо 100 километра от съветската столица.
Втората преломна битка, за която е писано много е сражението при Сталинград, където в крайна сметка бе оградена и ликвидирана елитната германска армия на фелдмаршал Паулус.
Третото грандиозно сражение бе на Курската дъга.
След провала при Курск на Вермахта, Германия не разполагаше повече с необходимите сили за провеждане на настъпателни операции.
След Курск, Вермахтът премина в отбрана и отстъпление.
В заключение трябва да отбележа, че през лятото на 1943 година съветската армия бе натрупала вече военен опит, а нейното разузнаване и Върховно командване разгадаваха своевременно опитите за настъпление на Вермахта.
С други думи, битката при Курската дъга е най-голямата танкова битка в цялата човешка история.
След Курск германската армия премина в отстъпление на Източния фронт, което реши и крайния изход на Втората световна война.
Ч. Киселинчев