Русия приключи с ролята си на «мека сила»

Нарастващата лидерска роля на Русия не само в сирийския конфликт, но и във всички процеси, случващи се днес в северната част на Близкия Изток (следствие от което е сближаването на такива регионални държави като Иран, Турция и Азербайджан), се обяснява само с тоталната загуба на Държавния департамент на концептуално геополитическо ниво.

Руските силови структури и външнополитическият блок действат като единен и здрав организъм, в който няма никакви вируси.

Режимът на «меката сила» тук го няма.

Позицията на Русия за Сирия и Близкия Изток е твърда, реализуема, както чрез дипломатически, така и чрез преки военни методи.

Подобна твърда сила би била невъзможна преди няколко години.

Първият сериозен предупредителен сигнал Русия чу точно преди осем години в Южна Осетия, когато руските военни, без да изчакат указанията на Генералния щаб на Министерството на отбраната, бяха принудени да отразят атаката на грузинско-американските сили в Цхинвал.

Вторият сигнал бе подаден през есента на 2011 година, когато ръководството на Русия без да има предвид проруската позиция на Либия фактически благослови интервенцията на НАТО в страната.

Третата тотална предупредителна камбана бяха събитията на майдана в Киев.

Затова операцията на руските ВКС в Сирия премина в контранастъпление. Днес, независимо от това, че Алепо все още не е превзет, а войната в страната продължава, общият успех на руските военни и дипломати са налице.

Според немското списание  Spiegel, за Сирия «не останаха прости решения». А такъв сценарий, при който не би се задействала Русия, просто не съществува.

Това горното е жестоко за Запада признание.

Ако то бе направено не от журналисти, а от официалния западен елит, би било равносилно на признание за пълния КРАХ на западната политика в Близкия Изток.