С присъединяването на Крим към Русия балансът на военноморските сили в Черно море се промени. Украйна бе избутана от арената, а в същото време стратегическото значение на Черно море нарасна в очите на НАТО. В страните на Алианса се заговори за „възпиране на Русия“ и дори за създаване на съвместни военноморски сили между Турция, България и Румъния.
Въпреки първоначалното отдръпване на България и Турция на срещата на върха във Варшава бяха обсъдени мерки за укрепване на съвместимостта и повишаване на силите на НАТО в Черно море. Един от основните проблеми, с които трябва да се справи НАТО е „Конвенцията в Монтрьо от 1936 година“. Тя налага ограничения на присъствието на бойни кораби на страни, които не граничат с Черно море.
Многонационални сили се опитват да заобиколят тези ограничения по един или друг начин. Основната идея е НАТО да засили флота на Черноморските членове на алианса. Може би основното парче от баницата с помощите ще се даде на Румъния, която се оказа най-ентусиазирания поддръжник на разширеното присъствие на НАТО.
България и Турция изразиха нежелание да се противопоставят на Русия. Точно в този момент допълнителното изостряне на отношенията с Москва е твърде непопулярно сред българските избиратели. С наближаването на президентските избори българското правителство ще бъде предпазливо по тази чувствителна тема за народа.
Турция от своя страна, беше доскоро силен поддръжник на инициативата в Черно море, но в последния месец нейното правителство се стремеше да нормализира отношенията си с Москва, което е в разрез с подкрепата на тази идея. От миналата седмица Турция е буквално извън играта след неуспешния опит за военен преврат. Анализаторите предричат, че след последвалото обезглавяване на армията от страна на Ердоган обстановката в страната няма да се подобри в следващите 5 години. Дори се заговори за излизане от НАТО.
От гледна точка на простото съотношение на броя на корабите, към момента Русия не разполага с числово надмощие в Черно море, но за сметка на това има доста други военни предимства.
Така например, тя има значителна преднина в авиационни средства и притежава голям обсег противокорабни крилати ракети, които могат да достигнат до дистанция, значително по-голяма от акваторията на Черно море. Поради затворения характер на Черно море, което не дава пространство за маневриране и с помощта на базираните на сушата ракети бойните действия могат да заприличат на стрелба по риба в бъчва.
Освен това Руския Черноморски флот е в процес на значително модернизиране.
В такъв случай силите на НАТО нямат друг избор освен да използват подводници и крилати ракети Томахоук за изпреварващ удар с който да унищожат възможните бази за нанасяне на удари на Руската армия. Друг възможен сценарии е използване на ядрено оръжие, което обаче може да доведе до ядрена война. А дали светът е готов за това?
Към момента обстановката е приблизително спокойна, но някак във въздуха витае напрежение. При всички случай борбата за контрола на Черно море несъмнено ще се засили.
България се опитва да жонглира между Русия и НАТО, поради което следва да се очаква засилване на политическия натиск и от двете посоки.