Инструкторът на Юрий Гагарин Йосиф Давидов:
— Йосиф Викторович, подготвили сте първите 94 космонавти в историята на човечеството за работа в екстремни условия. Провеждали сте с тях тренировки в пустинята, в морета и езера, в тайгата. Каква е разликата в подготовката тогава и днес?
— Разликата е космическа. Корабът «Восток 1», с който Гагарин обиколи Земята, бе пълен с ръчки и копчета. А сега всичко е пълно с електроника, корабите се управляват от мисълта, те са чист интелект. Космонавтите отиват в командировка. Докато за пионерите в тази дейност летенето в Космоса бе огромно изпитание на силата и волята. Налагаше им се да оцелеят в едни наистина екстремни условия, защото се приземяваха с парашут на двата си крака.
— Кои бяха най-издръжливите ви ученици?
— Най-издръжливият се оказа Валерий Поляков. Като лекар космонавт той постави световен рекорд — през 1994/1995 г. преживя 438 дни в Космоса на борда на «Союз ТМ-18» и орбиталния комплекс «Мир». Но мога да изброя още 93-ма, всички, които съм обучил.
Сред тях беше и първият български космонавт Георги Иванов. Той ми доказа, че българите са безстрашни.
За да тренираме него и ръководителя на полета Николай Рукавишников за кацане на спускаемия апарат на кораба «Союз-33», ги оставихме два дни в тайгата сами и се справиха блестящо. Георги Иванов не трепна, когато бе поставен в смъртоносни условия по време на полета. По-късно Рукавишников ми сподели, че ако той не е бил до него, полетът им е щял да завърши трагично.
— Били сте и инструктор на Юрий Гагарин. Какъв ученик и какъв човек бе той?
— Беше прекрасен ученик, много внимателен в детайлите. Считаше, че учителите и лекарите са хората с най-важни професии на света. И беше добър човек, с голяма душа, отворен към света. Запознахме се още когато беше старши лейтенант и вървяха изпитанията на Ту-104. Но започнахме да работим по-късно, в Центъра за подготовка на космонавти, където попаднах благодарение на препоръката на моя приятел Владимир Комаров.
Юрий Алексеевич вече бе герой. Веднъж го попитах за полета: «Беше ли страшно?» и той ми отговори утвърдително. После започна да обяснява, че не било страшно, докато излитал, нито когато пред погледа му се разкрила прекрасната Земя, нито когато се приземявал. Страх го обхванал, когато видял морето от възторжени хора на Червения площад, което го обгърнало след завръщането.
Той не страдаше от звездна болест. Беше полковник, а аз — майор. Кабинетът му винаги бе с отворени врати. Отивам един път при него и започвам:
«Другарю полковник…»
А той ме спира:
«Ти какво, не ме ли познаваш? Аз съм Юра.»
Ето такъв открит и обаятелен човек беше Гагарин. Затова и цялото човечество го обикна, а властите го направиха посланик на СССР по света. Когато ръководителите на КПСС и СССР трябваше да отидат на важни срещи на високо равнище, пращаха първо него да разчупи ледовете.
Гагарин обаче не е само руска, той е световна ценност. Затова и в последната книга, която пиша, започвам с мисълта:
«Докато е живо човечеството, и Гагарин ще е жив.»
«Труд»