«Студената война» започна при администрацията на Труман и продължи при Айзенхауер, Кенеди, Джонсън, Никсън, Форд и Картър. Тя завърши при втория мандат на Рейгън, когато той и Горбачов се споразумяха за това, че конфликтът е опасен, скъпоструващ и безсмислен.
«Студената война» спря за малко — в края на втория мандат на Рейгън и четирите години на Джордж Буш-старши.
През 1990-те години президентът Клинтън възобнови «студената война», нарушавайки обещанието на Америка да не разширява НАТО на територията на Източна Европа.
Джордж Буш-син подгря възобновяващата се «студена война», изкарвайки САЩ от договора за ПРО, а Обама направи войната още по-гореща със своята безотговорна риторика, разполагайки американски ракети на границата с Русия и сваляйки украинското правителство.
«Студената война» бе творение на Вашингтон.
Това беше работа на братята Дълес.
Алън оглавяваше ЦРУ, а Джон Фостър бе държавен секретар — тези длъжности те заемаха в продължение на дълъг период от време. Братята имаха «скрепени от закона имуществени права» върху «студената война». Те използваха «студената война, за да гарантират интересите на клиентите на своята юридическа фирма.
Всичко това е така «пленително» — да отговаряш за външната политика и тайните операции в опасни времена.
Всеки път, когато в Латинска Америка се появeше някакво реформистко демократично правителство, братята Дълес виждаха в него заплаха за тези авоари, които в страната бяха притежание на клиентите на тяхната юридическа кантора. Тези владения, които бяха придобити по пътя на подкупи към демократичното правителство, насочваха богатствата и ресурсите на страната в ръцете на американците. И братята Дълес правеха всичко, за да продължат нещата точно така. Реформисткото правителство се обявяваше за марксистко или комунистическо, а ЦРУ и държавният департамент действаха заедно, за го свалят от власт и да върнат на трона диктатор, който е в топли отношения с Вашингтон.
«Студената война» нямаше смисъл за никой друг, освен за интересите на братята Дълес и военно-разузнавателния комплекс. Съветското правителство за разлика от настоящето американско, нямаше никакви амбиции да установява своя хегемония в световен мащаб. Сталин провъзгласи «социализма в една, отделно взета страна» и направи чистка на троцкистите — апологетите на световната революция. Комунизмът в Китай и в Източна Европа не беше продукт на съветския интернационален комунизъм. Мао правеше нещо различно, а Източна Европа, откъдето Червената Армия прогони нацистите, бе държана от СССР в качеството й на буфер срещу враждебния Запад.
В тези дни «червената заплаха» бе използвана точно така, както днес «заплахата от мюсюлмански тероризъм» — за да се принуди обществото без обсъждане и разбиране да следва установения дневен ред. Например, скъпоструващата война във Виетнам. Хо Ши Мин бе привърженик на антиколониализма и оглавяваше националистическо движение. Той не беше агент на интернационалния комунизъм, но Джон Фостър Дълес го направи такъв и каза, Хо Ши Мин трябва да спре или цяла Юго-Източна Азия ще попадне в ръцете на комунистите в резултат на «ефекта на доминото». Виетнам победи във войната, но не започна тази агресия срещу страните от Юго-Източна Азия, която предсказа Дълес.
И Америка, заедно с много други страни, стана жертва на измислените чудовища.
От НАТО никога не е имало никаква нужда, доколкото не е имало опасност от завземането на Западна Европа от Червената Армия.
На СССР му стигаше Източна Европа — с бунтовното население на страните й. СССР се сблъска с въстанието в Източна Германия през 1953 г., в Полша, а и с разкола в самата комунистическа партия на Чехословакия през 1968 г. СССР понесе огромни човешки загуби през Втората световна война, неговите човешки ресурси му бяха необходими за следвоенното възстановяване.
Да се окупира Западна Европа в добавка с Източна, това би било извън пределите на възможностите на СССР.
В следвоенния период комунистическите партии във Франция и в Италия бяха силни, Сталин имаше основание да се надява, че в резултат на разрушената европейска империя във Вашингтон или във Франция, или в Италия, вероятно ще се появи правителство на комунистите.
Тези надежди бяха ликвидирани чрез «Операция Гладио»
* Операция «Гладио» (от итал. Operazione Gladio, операция «Меч») — наименование на тайна операция на НАТО след Втората световна война за създаването на мрежа от т.нар. «останали в тила» на противника военизирани организации, предназначени за «съпротива» в случай на нахлуване на страните от Варшавския договор в Италия и вкарването на диверсионно-терористична и партизанска война не само на територията на НАТО, но и в много други европейски страни. По експертни оценки, операцията се заключава в дейността на терористични организации, насочена към повишаване на напрежението в болшинството европейски страни. Най-интересните акции — заговори с цел осъществяване на държавен преврат и завземането на властта в Италия през 1960-1970-те години, отвличането и убийството през 1978 г. от италианските «Червени бригади» на бившия премиер на Италия Алдо Моро, взрив на жп гарата в Болоня през 1980 г., чийто жертви станаха почти 30 човека, терористичната дейност на бандите «Баадер-Майнхоф» в Германия през 1970-те години, «Сивите вълци» в Турция и т.н.
Бившият директор на ЦРУ Уилям Колби нарече операцията «най-важна програма». Съществуването на операция «Гладио» бе официално признато от правителствата на въвлечените в операцията западни държави.
Американците винаги сме имали «студена война», защото това служеше на братята Дълес, а също на властите и печалбите на военно-разузнавателния комплекс. Други причини за «студената война» нямаше.
Новата «студена война» е още по-безсмислена от първата. Русия си сътрудничеше със Запада, а руската икономика се интегрира в западната в качеството си на доставчик на суровини. Неолибералната икономическа политика, за чиято реализация Вашингтон убеди правителството, планираше да се укрепи Русия в ролята й на доставчик на суровини за Запада. Русия нямаше никакви териториални претенции и влагаше много малко за военните си нужди.
Новата «студена война» е произведение на шепа фанатици-неоконсерватори, които вярват в това, че Историята е избрала САЩ да има хегемония над целия свят. Някои от тези неоконсерватори са убедени, че извършват своеобразна световна революция, но този път революция «демократично-капиталистическа», а не комунистическа.
Новата «студена война» е значително по-опасна, отколкото предишната, защото са се променили доктрините на ядрените държави. Ядреното оръжие вече не е за нанасяне на ответен удар. Взаимното гарантирано унищожение беше гаранция, че тези въоръжения няма да бъдат използвани. В новата военна доктрина значението на ядреното оръжие е вече на ниво изпреварващ ядрен удар. Първата стъпка към това я направи Вашингтон, принуждавайки Русия и Китай да го последват.
Има и втора причина, поради която новата «студена война» е по-опасна. По време на първата американските президенти бяха съсредоточени над това да се намалява напрежението в отношенията между ядрените държави. Но режимът на Клитън, Буш-младши и Обама драматично вдигнаха напрежението.
Уилям Пери, министърът на отбраната при Клитън, неотдавна говори за опасността от това, че ядрената война може да бъде започната от лъжлив сигнал за тревога, който ще бъде иницииран от някакъв дефектен компютърен чип. Когато такива случаи имаше в миналото, за щастие, липсата на напрежение в отношенията между ядрените държави позволяваше на властите от двете страни да не вярват на лъжливите съобщения за тревога. Но днес, при постоянното тръбене, че ни очаква руско нахлуване, в резултат на демонизацията на Путин, като «новия Хитлер» и в условията на натрупване на въоръжени сили на САЩ и НАТО на границите на Русия, всеки ще повярва на който и да е лъжлив сигнал за тревога.
НАТО изгуби своята цел, когато се разпадна СССР. Но твърде много кариери, бюджети и доходи от доставката на оръжия зависят от НАТО.
В своите хегемонистични амбиции неоконсерваторите се хванаха за НАТО като за политическо прикритие и спомагателна военна сила. Целта на НАТО днес е да се направят всички европейски страни съучастнички във военните престъпления на Вашингтон.
А понеже всички са виновни, то правителствата на европейските държави няма да могат да се опълчат на Вашингтон и да обвинят американците във военни престъпления.
Другите гласове са твърде слаби, за да се вземат под внимание.
Независимо от огромния брой престъпления срещу човечеството, Западът все още съхранява за себе си титлата «пазител на мира», защитник на истината, справедливостта, гражданските права, демокрацията и личната свобода. Тази репутация се запазва, независимо от репресиите от страна на полицейската държава.
Западът не представлява тези ценности, с които го асоциира светът. На света целенасочено и в продължение на дълъг период от време му промиват мозъка, за да асоциира Запада точно с тези ценности. Например, нямаше никаква нужда да се хвърлят атомните бомби над японските градове, де факто над мирните граждани.
Япония се опитваше да се предаде и клонеше към решението на САЩ за пълна капитулация, за да спаси своя император от линч за военните престъпления — деяния, над които той нямаше контрол. Както сегашният британски суверен, императорът имаше само политическа власт, той беше символ на националното единство. Японските военачалници се страхуваха, че единството на японците ще бъде унищожено, ако императорът бъде унизен. Разбира се, американците са твърде невежи, за да разберат ситуацията.
Затова комплексарът Труман, над когото цял живот се гавриха като над нищожество, пипвайки властта, реши да се прослави. И хвърли бомбите.
Атомните бомби, хвърлени над Япония, бяха мощни. Но водородните бомби, които последваха, бяха още по-мощни. Използването на такива въоръжения е несъвместимо с живота на планетата Земя.
За цялата си президентска кампания Доналд Тръмп каза само едно нещо, внушаващо надежда. Той постави под въпрос НАТО и режисирания конфликт с Русия. Ние не знаем можем ли да му се доверим и не знаем ще следва ли неговото правителство този курс. Но точно знаем, че Хитлери (Хилъри Клинтън, бел.ред.) — ще бъде автор на войни, тя е агент на неоконсерваторите, на военно-промишления комплекс, на израелското лоби и банките, «които са твърде огромни, за да рухнат».
Тя е агент на Уол Стрийт и всяка чуждестранна група по интереси, която благоволи да направи своята вноска във Фонда на семейство Клинтън или да плати хонорар от четвърт милион долара за лекция.
Хитлери провъзгласи президента на Русия за «новия Хитлер».
На кого още не му е ясно? Гласът за Хилъри — това е глас за войната. И независимо от това, че този факт е очеваден, американските средства за масова информация правят всичко, за да натикат Тръмп в земята и да победи Хилъри.
Това само говори за интелекта на «единствената държава», «единствената свръхдържава в света», «незаменимия народ», «изключителната нация».
Това доказва, че сме тъпи като тапи.
Тварите от Матрицата, създадена от пропагандистите, виждат въображаеми заплахи, защото истински такива няма.
Тварите от Матрицата не могат да видят нищо друго, освен това, които им предлага самата Матрица…
А руснаците и китайците виждат в американския народ такава огромна простотия, толкова глупост, толкова промити мозъци, че с право твърдят, че САЩ не може да бъде опора за света.
Руснаците и китайците виждат, че войната идва. И се готвят за това.
—————————————————————————————————————————————————————————————————————————————-
Авторът Пол Крег Робъртс е доктор на икономическите науки, бивш заместник министър на финансите на САЩ по икономическата политика в администрацията на Роналд Рейгън. Работил е като редактор и анализатор за вестниците «Уол Стрийт джърнъл», сп.«Businessweek» и информационна агенция «Scripps Howard News Service». Автор е на постоянна колонка във вестник «The Washington Times». Автор на многобройни книги, посветени на крупните проблеми на съвременността.
Превод:Петя Паликрушева за News Front