Видеото показва в какво са превърнали днес джихадистите, рожби на империалистическата политика на САЩ.
Градът е сред най-старите непрекъснато населявани селища в света. Археологически находки показват, че е бил заселен през 6-то хилядолетие пр.н.е.
В древността градът е столица на Еблаитското царство и въобще център на Древна Сирия. Градът се споменава като Арми в Ебланския царски архив и под името Арман в Акад. Нарам-Син (или Саргон велики), цар на Акад, унщожава Ебла и Арман през XXIII век пр.н.е.
В арамейска Вавилония се споменава под името Халаб (или Халба). Градът е столица и на аморейското царство Ямхад (араб. يمحاض, ок. 1800-1600 г. пр.н.е.), известно още и като «земята Халеб», което за времето си е най-силното и могъщо царство в Леванта.
Ямхад е сринато от хетите при Мурсили I в XVI век пр.н.е., но скоро след това успява да се възстанови и отново да поеме водеща роля в Древна Сирия, след като Хетското царство отслабва.
Възползвайки се от безвластието в региона след хетското отстъпление, Паратарна, цар на хуритското царство Митани, завладява града през XV век пр.н.е., след което заедно с Кадеш е на фронтовата линия на Митани с Древен Египе и Хетското царство.
Хетеецът Супилулиума I надделява над Митани и завоюва града през XIV век пр.н.е., като още оттогава той има стратегическо и култово значение за хетите, които го превръщат в център на поклонението на бога на времето.
След рухването на Хетското царство градът става център на арамейско сирохетско царство, след което е последователно под властта на Асирийската империя, Нововавилонското царство и Ахеменидите. Градът е известен в древността още и като Халпе, а по времето на древните гърци са го наричалиБероя, а турците — Халеп.
В античността е последователно под властта на Селевкидите, римляните и византийците.
През средновековието е владение на аробите от 637 г., като византийска реконкиста и под предводителството на Георги Маниак успява да си го възвърне макар и за кратко през 10 век, след което е превзет от кръстоносците. На 9 август 1138 г. е сринат от земетресение, при което загиват 230 хил. жители.
Саладин предава по-късно властта над града на Аюбидите, след което е под властта на Хулаху и пак на кръстоносците, докато не става владение на мамелюците. Тамерлан го превзема, докато накрая ведно със Светите земи не попада под властта на османците в началото на XVI век. По времето на Османската империя е най-големият разцвет на Алепо като столица на Велика Сирия. Османският град бил третият по големина и значение в империята след Истанбул и Кайро.
