След конгреса на БСП неведнъж си задавам различни въпроси за нашето ляво движение: за неговите перспективи, за мястото му в БСП, затова как по-конкретно обосноваваме лявата си идентичност, какви позиции отстояваме по основните проблеми на българското и световното ляво движение, какво е виждането ни за най-актуалните геополитически процеси. Страхувам се, че на зададените въпроси нямам готови отговори. Ето защо в своето изказване ще се огранича само с
въпросите и тяхното аргументиране
Определяме се като ляво движение вътре в БСП, което означава, че или нашата представа за лявото е по-различна от тази на ръководството – в този случай трябва да посочим разминаванията, — или че лявата линия на партията съвпада с възгледите на Лявото движение – било под наше въздействие, или без каквато и да било наша намеса. Но това отново ни изправя пред дилемата: дали функциите на нашето движение са изчерпани и ние като Фауст молим мига да спре, или пък се превръщаме в контролен орган със задача да охранява правата линия.
Да приемем, че в момента под лява идея ние разбираме социална справедливост и че първостепенната ни задача е да се реши проблемът с масовото обедняване на българина. Ако е така, то нашите гледища за лява политика би трябвало да претърпят развитие: не е ли по-естествено лявата политика да е много по-определено ориентирана към различните обществени слоеве, в това число към квалифицираните работници и служители, към интелигенцията, към средните и малките предприемачи?
Същевременно, може ли да се провежда лява политика главно или единствено върху справедливо преразпределение на ограничен обществен бюджет, едва покриващ главниците по заемите, или ще сме в състояние да изведем и друга алтернатива: производство, което реално ще реши ситуацията с ужасяващата материална нищета? Няма нищо по-естествено, ако ние, Лявото движение, формулираме такава реална политика, която да възстанови националното производство, да произведе в достатъчна степен принаден продукт, част от който ще подлежи на справедливо разпределение и преразпределение!
Вече е пределно ясно, че засега Брюксел не подпомага развитието на производството у нас, не се стимулират инвестиции във високотехнологични отрасли, нито се отварят големите европейски пазари за българските стоки. След 26 години може да се направи равносметката: от модерна индустриална държава до 1989 година, днес страната ни е рай на молове и ръчен труд на ишлеме.
Време е да признаем: няма как българското производство да се развива без инвестиции от богатия Запад, без дългосрочни външнотърговски договори, но и без взаимноизгодно сътрудничество с държавите от бившия СССР, главно или почти изцяло с Русия, и по-нататък с Китай, Индия, Виетнам и др.
Наред с това ще трябва да отчетем една друга реалност – растежът на производството изисква прилагането не само на мерки с лява насоченост, но и на десни мерки.
Да приемем, че има основание за такъв ход на мисълта. Това предполага най-малко две неща.
Първо, ще трябва да признаем, че възстановяването на националната ни промишленост и земеделие върху високотехнологична основа трябва да е приоритет на лявата политика.
Второ, ще се наложи експерти от Лявото движение да подготвят принципите на една нова управленска програма.
В нея, според мен, ще е уместно, ако предложим национализиране на онези приватизирани предприятия, които грубо са нарушили нормите на следприватизационния контрол.
Ако предложим да се анулират корупционно сключените концесионни договори, например в златодобива. Ако настояваме държавното начало в енергетиката и други области от висок обществен интерес да бъде възстановено. Ако предложим нови насоки в развитието на здравеопазването. Ако разработим цялостно виждане за развитие на образованието и науката и т.н., и т.н.
Но съществува и друг проблем: днес лявата политика няма как да се реализира истински, ако не дадем като социалисти публичен отговор и на
най-актуалните геополитически въпроси
Известно е, че в момента България като марионетка на Съединените щати е част от най-агресивното крило на НАТО.
Българската територия все по-ускорено се превръща в плацдарм за война срещу Русия. При такава ситуация не е възможно да бъде развивано сътрудничество с Русия. В този аспект БСП натрупа не малко грешки с двойнственото си отношение към Руската федерация и към държавно ръководство.
Не е ли странно, например, че БСП не се разграничи от свои високопоставени кадри, които подписаха санкциите срещу Русия, бавеха или саботираха АЕЦ „Белене”, стопираха „Южен поток”, съгласиха се в България да има команден пункт на НАТО, да се въведе тежка техника на родна територия, българската армия да служи под чужд флаг, а небето ни да се пази от чужди самолети.
Че същите високопоставени кадри подкрепиха да се закупи амортизирана военна техника за милиарди левове в най-бедната европейска държава.
Не е ли вече време Лявото ни движение да излезе с документ, с който да предложи нов външнополитически курс на БСП и да осъди, с конкретно посочване на факти и имена, както водената антинационална външна политика от управляващите, така и хамелеонството на конкретни лица не само в предишните партийни ръководства, но и в настоящото ръководство на партията и парламентарната ни група.
Наясно сме, че без защита на нацоналния ни суверенитет, без провеждане на суверенна политика в условията на ЕС, България е застрашена от изчезване. Понастоящем Брюксел подготвя с бързи темпове Европейски съединени щати, зачерквайки спасителната идея за Обединена Европа, която се крепи върху суверенитета и културата на националните държави.
Трудно оборим е и фактът, че ПЕС подкрепя неприкрито тази политика, вредна за автентичната европейска идея. Нашето Ляво движение досега не е изработило своя категорична позиция по такива дълбоко кризисни проблеми.
И накрая
за президентските избори
Според мен ръководството на БСП правилно започна преговори с АБВ на Георги Първанов и “Движение 21” на Татяна Дончева. Тези преговори, както се вижда, ще продължат и с други формации. Убедена съм, че и без вътрешнопартийния референдум другарката Нинова би постъпила по същия начин.
Има обаче два детайла, на които ще обърна внимание.
Неотдавна прочетох, едно остроумие, че сега най-важно е новият президент на България да не прилича по нищо на Росен Плевнелиев. И това е точно така.
Наистина, новият президент не трябва като Плевнелиев да застрашава и предава националните ни интереси.
Да бъде едновременно ястреб и пионка в ръцете на Вашингон.
Да бъде господин или госпожа „йес”, възторжено приветстващ всеки акт на Пентагона и НАТО срещу Руската федерация.
Що се отнася до БСП, от гледна точка на съвременната ситуация в България, с оглед на настоящите предизвикателства пред страната ни, нашата партия според мен е призвана да издигне такава личност за президент, която да получи най-широка национална подкрепа.
Най-добре би било кандидатпрезидентът да е човек на левите идеи, издигнат от редиците на БСП. В лявото движение има такива достойни фигури. Но социологическите данни показват, че в момента процентът на подръжка за БСП е 11 %, според други — 13%. Ако обединим нашите 11 % или 13 % с 4-ите процента на АБВ и единия процент на “Движение 21”, цифрата ще се придвижи между 16 % и 18 %. Да предположим, че по време на предизборната кампания увлечем още 5 или 10 процента гласоподаватели и стигнем до 23 % или 28 %. С такава сравнително скромна подръжка избори за президент не се печелят.
Излиза, че ако държим новият президент да скъса с политиката на Плевнелиев — посредник на олигарха Иво Прокопиев, на фондациите „Америка за България” и „Отворено общество”, е наложително да се насочим към кандидат, който, макар и да не принадлежи към нашата партия, да е искрен и последователен патриот, да е почтен човек, а не репродуктор на чужди интереси в България.
В този случай БСП би следвало да обедини в коалиция всички леви партии, с привличане на партии от центъра, от патриотичните и гражданските организации, от десни партии с националноотговорен профил. Но с категорично условие: да не се повтори кошмарът Плевнелиев.
Това са част от въпросите, които ме занимават и вълнуват. Отговорите ще ги търсим и намираме заедно!
Проф. Ваня Добрева