Генерал Захари Захариев.
Летец от първите, подготвени от Аеропланно училище в България след Ньойския диктат, емигрирал в началото на 30-те години в СССР.
Там продължава летателната си кариера.
Отива доброволец в Испания и участва в Гражданската война като летец на бомбардировач.
В авиацията на Испанската република.
След завръщането си в СССР e първият чужденец, удостоен със званието „Герой на СССР».
Естествено, под чуждо име, Вълкан Горанов, в интерес на близките му в България!
В Испания е „турчинът Екрем , в СССР си е българин, но е „Горанов».
Преди и по време на Втората световна война той е началник на Тамбовското военно въздушно училище.
Евакуирано в Казахстан, през годините на войната училището, ръководено от полковник „Горанов» — Захариев подготвя за нуждите на съветската авиация хиляди млади пилоти.
След 9 септември 1944 г. полковникът Захариев Захариев се завръща в България. Скоро е произведен генерал-майор и оглавява Въздушни войски, по-късно ВВС.
Времето на ген. Захариев много авиатори от онези години смятат за „Златния век на българската авиация»».
Въпреки огромните трудности, които преживява страната след войната, той прави всичко, за да се осигурят на български-те авиационни кадри такива условия, които биха им дали възможност за максимална професионална изява.
През 1959 г. с настъпването на „епохата» на Хрушчов ген. полковник Захариев е отстранен от командването на ВВС и изпратен на дипломатическа работа.
Но неговото име се свързва неразривно с най-тежкия и най-героичен период на българските ВВС във времето на „Студената война».