Терористичният акт в Ница както и предишните терористични актове в Париж и Брюксел (както и съпоставимите с тях по последствия тридневни безчинства на английските запалянковци, методично опустошаващи центъра на Марсилия, за които французите обвиниха руснаците, прекъснали в последния ден вакханалията на англичаните) е закономерен резултат от политиката на Франция и на Европейския съюз като цяло.
Известно е, че министърът на външните работи на Франция (заедно с колегите си от Германия и Полша) взе лично пряко участие в извършване на нацисткия преврат в Киев, в резултат на който временно изчезна украинската държавност (до признаването от Русия на киевския гаулайтер Порошенко за президент на Украйна), разгърна се нацистки терор и се разпали гражданска война.
Възможната причина нищо чудно да се окаже нуждата от „погребване“ на радиоактивното отпадъчно гориво от френските АЕЦ (даващи над 75 % от електроенергията на страната) не в курортните райони на Франция, а в обезлюдената зона на Чернобил.
В годините след преврата френската държава заедно с евробюрокрацията енергично, последователно и всестранно поддържаше нацистките власти в Украйна, оправдаваше развихрилия се по цялата територия нацистки терор и оказваше помощ на нацистите, които организираха масови убийства на мирното население, включително на жени и деца, както и артилерийски бомбардировки на мирни градове.
Преди това Франция с цел да избегне наказателно преследване на тогавашния си президент Саркози (има достатъчно доказателства, че политическата му дейност е била финансирана щедро от Кадафи) предприе терористична агресия срещу Либия (наистина, поддържана от НАТО), която превърна една цветуща и благоустроена страна в кървав ад и гражданска война на всички срещу всички.
Заедно с другите сателити на САЩ по НАТО и Евросъюза Франция активно поддържа международните терористи в Сирия, като не крие желанието да бъде свалена законната власт в тази страна и превръщането й в кървав ад, аналогичен на Либия.
Последователната поддръжка на тероризма и извършването на терористична дейност ръководството на Франция съчетава с твърда антируска позиция, с нарушаване на поети търговски ангажименти и с отхвърляне на руското противопоставяне (решително в Сирия и меко в Украйна) на тероризма, поддържан от Франция. При това френските власти приемат мигрантите от унищожаваните от Франция мюсюлмански страни даже когато не скриват нежеланието си за интегриране във френското общество.
Терористичните актове в самата Франция са неизбежно следствие от последователната френска политика за поощряване на тероризма.
Ако храниш бясно куче, накрая то все пак ще те ухапе. Ако поддържате терористи, то те ще убиват и вас.
Жертвите на ужасния терористичен акт в Ница призовават не толкова към мъст, колкото към завръщане на френската държава към вменяемост и законност, към прекратяване на поддръжката на първо време на ислямските терористи в Сирия и на нацистите в Украйна.
Но да се разчита на разум у политиците на съвременна Европа, е нереално, ето защо Франция ще бъде мишена на нови и нови терористични актове, докато в крайна сметка най-голямата мюсюлманска страна в Европа не се превърне в сърце на Европейския Халифат (да бъде глава в днешното и утрешно състояние е непосилно).
Много жалко за хората, които ще станат жертва на тероризма, поощряван от френската държава.
Много жалко за великата френска култура, с която сме свързани от векове с хиляди най-разнообразни и здрави връзки.
Много жалко, че отдавна вече чезне митът за la bell France, която от училището и възпитанието ни е заела място не в главите ни, а в самите ни сърца.
При все по-видимото израждане на френския и европейския политически елити най-важната задача за Русия ще трябва да бъде стратегически премислената готовност за отношенията с бъдещия Европейски Халифат.
Михаил ДЕЛЯГИН