Немецът, който заема поста президент на МОК от 2013 г., се опита да промени олимпийското движение, да го направи по-организирано и управляемо, но той ще се запомни като човекът, който взе исторически важно решение.
Казват, че сега ръководителят на Международния олимпийски комитет (МОК) Томас Бах обявява на всички подред, че решението за отстраняването или допускането на Русия за участие в Олимпийските игри в Рио е определящо в неговата кариера на президент
Това можеше и да не се прави, защото този акт по отношение най-голямата страна в света, една от най-спортните държави на планетата, има историческа важност.
Известието за системна употреба на допинг от страна на руските спортисти, вероятно беше най-силното сътресение в историята на олимпийското движение.
Може би може да се сравни само с бойкота на Олимпийските игри през 1980 г. в Москва, но тогава събитието не се отнасяше към спорта като такъв. Процесът в тази сфера се развиваше постепенно, но никой не очакваше подобен неочакван удар.
Технически гореспоменатото решение се приема от изпълнителния комитет на МОК, но когато Хун Антонио Самарнч бе глава на тази организация, той наложи правилото, които се спазва и след неговото излизане, че в МОК всичко решава само президентът.
Нееднородната колегия на МОК, разбира се, има определена тежест, но безпрекословно следва волята на този, който е бил избран за президент.
Немецът Томас Бах зае поста през 2013 г.
Той мечтаеше да внесе реализъм в олимпийското движение, което се въплъти в Програма 2020 — кризисна програма, насочена към увеличаване на ефективността, към оптимизиране дейността на организацията, която вече бе започнала да прилича на безформено чудовище.
Предполагаше се това да се осъществи чрез парите на NBC — телевизията, която заплати около 7.75 милиарда долара за правата да транслира Олимпийските игри до 2032 г.
В младостта си Бах бе добър фехтовач. Той бе част от сборната команда на Германия в игрите в Монреал през 1976 г., завоюва златен медал в отборното състезание.
Вероятно способността му да избягва ударите, да изгражда тактиката си, да използва грешките на съперника и да разбира кога е добре да се атакува, му послужи в последващата кариера.
Бах е юрист по професия, но винаги е бил редом до МОК, работейки в организацията, вземайки решения за съдбата на олимпийското движение.
Пред избор
Първоначално Томас Бах бе президент на Олимпийския комитет на Германия — една от най-влиятелните организации в олимпийското движение. Той научи френски, английски и испански, макар и на базово равнище.
През 90-те години вече бе член на изпълнителния комитет на МОК, после влезе в състава на президиума.
Там вече заложи мрежата така, че да заеме мястото на своя предшественик Жак Роге. Белгиецът помогна на колегата по време на избора, Бах се състезаваше със съветския и украински лекоатлет Сергей Бубка, освен другите кандидати.
Той изпревари петима от съперниците си в двата тура на гласуването, получавайки в края абсолютно болшинство гласове. Това беше безапелационна победа.
Скоро след избирането си Бах позвъни на Путин. Това беше логично, защото след няколко месеца трябваше да се състоят зимните Олимпийски игри в Сочи.
Отношенията между президента на МОК и президента на Русия бяха приятелски.
Говореше се дори, че той имал бизнес интереси в Русия.
Такова мнение бе изразено по време на пресконференцията от някои журналисти, които поставиха под съмнение независимостта на шефа на МОК.
Това не е единственият случай в историята на световния спорт.
Да, налице беше твърда реакция след новината за руската допингова програма, например Международната асоциация на лекоатлетическата федерация и Световната антидопингова агенция, които поискаха отстраняване на Русия от Олимпийските игри.
Други, точно обратното, изразиха подкрепа към руските власти, например президентът на Международната федерация по водни спортове Джулио Малиони и президентът на Международната федерация на футболните асоциации Джани Инфантино.
Заемайки поста ръководител на МОК, Томас Бах направи опит да реши най-накрая проблема за избора на градовете-кандидати за провеждане на Олимпийски игри.
След гръмките скандали в епохата на Самаранч, особено след решението за провеждане на зимната Олимпиада през 2002 г. в Солт-Лейк Сити, САЩ, и опитите на Рог да замете дирите, Бах предложи тази процедура да се провежд по-организирано.
Той се надяваше да спаси олимпийското движение от властта на парите, от жаждата за печалба.
Бах влезе в историята като човекът, който позволи на руската допингова програма да участва в Олимпийските игри.
Автор: Гонсало Кабеса
Еl Confidencial, Испания