Според международните правила, атлетите трябва да правят анализи в специални часове, които избират сами, но руските спортисти ги проверяват, когато си поискат.
Спорните полицаи предлагат на атлетите избор от три подобни съда, а също три чашки за мерило. След като спортистът избере съда за тест, той задължително трябва да попълни няколко протокола.
В тях има анкетни данни и най-важното — уникален номер на допинг-пробата.
С мерителната чашка спортистът отива в тоалетната, при това задължително се съпровожда от инспектор.
Според правилата, той трябва да е от същия пол, от който е и атлетът.
През цялото време, докато спортистът дава анализа, той се следи внимателно от допинг-полицая.
След като пробата се предаде, контейнерът херметически се затваря с капаче, което не може да се отвори със сила дори от олимпийски шампион по тласкане на гюле.
На капачето и на контейнера има един и същи номер, без който допинг-тестът не може да бъде приет в нито една лаборатория.
Всички опити да се отвори подобен контейнер, без той да се счупи, не се увенчаха с успех.
Остава само един вариант — да се счупи капачето и да се замени с друго, но всяко капаче също има уникален номер, който задължително трябва да съвпада с номера на контейнера, затова дори ако капачето се замени, допинг-тестът вече става недействителен.
Виж видеото от този сайт https://life.ru/t/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/883564/laif_proviol_ekspierimient_s_iomkostiami_dlia_analiza_na_dopingh_i_popytalsia_ikh_vskryt