МиГ-15 на СССР в небето на България

Изтребители МиГ-15 на бьлгарските ВВС на полево летище през петдесетте годиниКорейската война показва голямото предимство иа самолетите със стреловидно крило пред тези с право крило.

 

При съизмерими по мощност двигатели „стрелите» имат скорост и таван с 15-20% по-високи.

 

Създаденият в ОКБ Микоян-Гуревич изтребител МиГ-15, „самолет -войник», взел участие във въздушните боеве над Корейския полуостров, е признат от всички специалисти за един от иай-добрите изтребители на своето време.

 

През 1951 г. МиГ-овете идват и в България.

 

 

По традиция всеки нов тип изтребител най-напред постъпва на въоръжение в авиационната част, базирана на летище Граф Игнатиево.

 

 

Разположено близо до Пловдив, почти в географския център на България, то „покрива» южната половина на страната от Черно море до западната граница и базираните на него ескадрили се смятат за елитни.

 

 

Скоро идват и подобрените въз основа на изводите от първите въздушни боеве в Корея самолети МиГ-15бис.

 

Опитно-конструкторското бюро на Микоян и Гуревич създава и учебно-тренировъчен вариант УМиГ-15, (УТИ МиГ-15) популярен с името „Спарка». Това се оказва един от най-дълголетните самолети на българските ВВС.

 

 

Бойният МиГ-15 е вече повече от десетилетие в историята, а „спарките» летят и с МиГ-17, и с МиГ-19, даже с „делтите» МиГ-21.

 

Полети се провеждат ежедневно, включително и в неделя (По това време сьбота е работен ден. Бел. авт.). Не се правят сметки колко часа дневно се лети. Важно е да се изпълнят планираните задачи!

 

На авиацията са нужни бойни пилоти и всички сили и средства са насочени към изпълнение на това изискване. Започва и пюдготовката на изтребителите за нощни полети.

 

 

На бойни самолети!

 

Защото дотогава нощни полети в изтребителната авиация, при това само в прости метеорологични условия, са изпълнявани само с двуместните Як-11. Поради все още необорудваните със земни светотехнически системи летища очертаването на пистата става с ветроупорни газови фенери, фарове на автомобили и акумулаторни „панцерни» фенери. (Колко напомня това за пьрвите „нощни летения» на нашите авиатори през двайсетте години, когато огньове и фенери очертават летателното поле!)

 

Започва и подготовката в изпълнение на свредел със стреловиден реактивен самолет.

 

 

Изводите от въздушните боеве в Корея налагат овладяваното на това аварийно положение, в което изпадат понякога летците при маневрения въздушен бой. МиГ-15/15бис няма предкрилки и по-лесно от американския F-86 „Sabre» се случва да влиза в свредел.

 

Затова в СССР най-изявени асове-изпитатели разработват методика за излизане от свредел. Още повече, че „МиГ»-ът проявява предпочитание към коварния плосък свредел.

Тази интензивна летателна дейност, предизвикана от стремежа колкото може по-бързо да се достигне ниво на бойна готовност, осигуряващо надеждна защита на страната от въздушно нападение, е съпроводена и с неизбежните за авиацията в цял свят (но имащи разумен максимум, а у нас той е превишен) аварии и катастрофи.

 

 

По този повод генерал Захари Захариев, командващ българските ВВС, изрича думите:

 

«Забравихме, че конструкторите още не са създали самолет, с който летците да не се убиват!»

 

Инж. Иван Бориславов