Отношенията между Турция и Русия стават все по-топли, докато между Анкара и Вашингтон е видно рязко захлаждане. Ако ситуацията не се промени, това заплашва Запада с проблеми, пише Asia Times.
Още преди пуча — след извиненията на турския президент Ердоган пред Москва — стана ясно, че векторът на настоящата политика на страната започва да се променя.
Поведението на Ердоган след опитите за държавен преврат не оставиха съмнения за това.
След действията на заговорниците напрежението в отношенията между Турция и САЩ значително се засили — главно, защото Вашингтон не пожела веднага да предаде на Анкара опозиционния ислямистки проповедник Гюлен, който е обвинен от официална Турция в организиране на опита за държавен преврат, се казва в статията.
Във външната политика на Анкара започнаха да се забелязват нови тенденции.
В центъра на вниманието в момента на Ердоган не са регионалните проблеми, а икономическото благополучие на страната.
Подобряването на отношенията с Москва дава на Турция съществена изгода.
Ердоган разчита, че Русия ще помогне на страната му да се предотврати създаването на независима кюрдска държава, ако в замяна помогне да се експортира руският газ, твърди изданието.
Турция, демонстрирайки готовността си да стане «южния хъб» за руския газ, ще гарантира енергийните си нужди. Това без съмнение е изгодно и за Русия.
Най-вероятно това ще облекчи пътя на Турция към «по-голям регионален блок, където на политическия фронт ще е лидер Русия, а на икономическия — Китай», — пише изданието.
«За Запада загубата на Турция и нейното преминаване към Русия ще означава мащабен геополитически провал», — се казва в статията.
За САЩ сближаването на Анкара с Москва ще означава и крупна геополитическа загуба в Близкия Изток, отбелязва изданието.
Ако Русия успее да отслаби страховете на Турция по повод създаването на независим Кюрдистан, Анкара «няма да има нужда да подкрепя Ислямска държава или която и да е друга терористична групировка в Сирия и Ирак».
Във връзка с Иран също се наблюдават положителни крачки, отбелязват журналистите от изданието.
Нещо повече, Ердоган демонстрира примирителна политика и по отношение на президента Башар Асад — новият подход превърна «Асад-врага» в «Асад-брата», цитира думите на турския политик Идрис Балукен изданието.
«Резките промени във външната политика на Турция са свързани с това, че Ердоган пренесе вниманието си от ситуацията в региона върху проблемите в собствената си страна.
Той разбра късно, че във външната политика на страната му трябва да има прагматизъм.
Ердоган не успя да се откаже от мечтите си за Османската империя. Но вече всичко е различно», — пише Asia Times.
Петя Паликрушева