Вече е повече от очевидно, че след провалилия се военен преврат за Турция и за нейното общество ще има сериозни последствия. По-скоро негативни.
Либералният турския журналист Метин Мюнир написа в тази връзка: «Еродган е спасен, но Турция отива към дъното» (виж статията в този сайт в раздел «Статии»)
Това е краят на кемалистка Турция, в която армията беше гарант на светските устои и демокрацията, макар и твърде условни. Трудно е да се каже в какво ще се превърне Турция след всичко това, но навярно демокрацията ще пострада сериозно.
Президентът Реджеп Ердоган от своя страна нарече опита за преврат «божи дар», защото той му дава възможност да се разправи както с дясната, така и с лявата опозиция, както с привържениците на либералното гражданско общество, така и прокюрдските партии.
Ненапразно в световната преса започнаха да вървят слухове, че Ердоган съзнателно е инсценирал преврата, за да укрепи режима на личната си власт.
На този етап никой не знае истинските мотиви, които тласнаха офицерите към преврат.
Макар самият Ердоган да хвърля вината върху ислямисткия проповедник Гюлен, може метежниците да са действали в защита на кемалистката традиция — армията като гарант на светското устройство на Турция. Твърде е възможно те да са имали сериозни патриотични намерения.
Според анализатора от вестник «Гюмхюриет», професора от Галатасарайския университет Ахмет Инсел, метежниците са искали да получат подкрепата на тази половина от турското общество, която дълбоко е разтревожена от авторитарния стил на Ероган.
Но никой не излезе на улиците в подкрепа на военните.
Към пучистите се присъедини само част от армията — масовите уволнения, съдебните процеси, които Ердоган извърши в последните години, деморализираха офицерския корпус.
Буквално на следващият ден след кървавите събития на 15-16 юли Ердоган започна мащабна чистка в армията, съдебната и изпълнителната власт.
Извършват се масови арести на офицери, около 3 0000 прокурори и съдии са отстранени от работа, само за първото денонощие са задържани около 6 000 човека, в това число привърженици на влиятелния ислямистки проповедник Гюлен, намиращ се в доброволно изгнаничество в САЩ.
Гюлен е бивши привърженик на Ердоган, който обвини ислямистката Партия на справедливостта и развитието в корупция и предателство в първоначалните принципи.
Продължават гоненията над всички опозиционери — в политическите кръгове и в медиите, макар Ердоган нееднократно да критикува Запада, че там се преследват журналисти.
И разбира се, новата вълна от репресии с още по-голяма сила се стоварва върху кюрдите.
Но в състояние ли е човек с крайно неуравновесена психика реално да преформатира такава сложна и голяма държава, без с това да застраши милионите турци, а и света?
Дмитрий Добров