Една от най-умните мисли принадлежи на философа Фридрих Ницше: «Това, което не те убива, те прави по-силен».
Една от най-умните мисли принадлежи на философа Фридрих Ницше: «Това, което не те убива, те прави по-силен».
Военните, които през нощта срещу 16 юли се опитаха да свалят Ердоган, го направиха по-силен.
Хората не се вслушаха във военните и не се скриха в домовете си. Те се изсипаха на улицата. Събраха се не около танковете, а около Ердоган.
Те спасиха Ердоган. Но Турция продължава да потъва.
Тези страшни събития няма да променят Ердоган. Само още повече ще развържат ръцете му. Той ще има повод за още по-голям авторитаризъм.
Той няма да започне да прави инвентаризация на многобройните си грешки, няма да изведе Турция от хаоса, в който я въвлече.
Та той трябва да се откаже от своите амбиции за единоначалие, да укрепи демокрацията, да спре с авантюризма във външната политика, да се отвори и към алавитите, и към кюрдите, които изолира.
Но Ердоган не е способен да извърши подобен обрат.
По време на първата си реч след опита за преврат той дори се опита да обвини за бунта Гюлен и да завоалира факта, че главната причина за хаоса е самият той.
Е, той е чист, като бял лист.
Вината, както обикновено, е върху Гюлен, а и върху тези, които «не искат Турция да бъде силна».
Турция се нуждае най-много от мир и стабилност. Именно върху това Ердоган и ПСР трябва да съсредоточат усилията си.
Но те няма да направят това.
Ердоган ще стане още по-авторитарен.
Той още по-силно ще ограничи свободата.
Сега ще последва кампания за нова Конституция, сътворена по негово усмотрение.
Възможно е, щом щурмът утихне, той да тръгне към избори, за да увеличи още повече гласовете си.
И ще получи болшинството, за което така дълго говори. С други думи, каквото и да се случи, той остава.
А това не може да се нарече добра новина нито за икономиката, нито за спокойствието, нито за вътрешния мир в страната.
За Ердоган и ПСР това е най-благодатната новина.
Случилото се е резултат от прекаленото засилване, а не от отслабването на Ердоган.
Колкото е по-силен Ердоган, толкова е по-силен хаосът.
Има ли в състава на ПСР поне един раб божий, който да разбира това и да се замисля над това?
Най-трагикомичното събитие от изминалата нощ — думите, които можеха да се чуят от екраните на телевизорите и от устата на пророците на демокрацията, като Абдула Гюл, Ахмет Давутоглу, Абдулкадир Селви…бяха в следния дух:
«Турция не е страна от Латинска Америка или Африка».
Добре, но каква страна е тогава Турция?
Тези, които заставят народа да направи избор между опита за недемократичен преврат и недемократичен режим, изобщо не се срамуват.
Този неудачен опит за преврат показа, че отсега нататък епохата на военен деспотизъм в Турция безвъзвратно отиде в миналото.
А относно деспотизма към гражданите?
Тази епоха явно никога няма да свърши.
Автор: Метин Мюнир