Ще гръмне ли бурето с барут в Турция

Състоянието на турското общество е такова, че Ердоган едва ли ще успее да реши натрупалите се противоречия от етнорелигиозен, икономически и политически характер.

Чака го или поредният армейски метеж, или  гражданска война с кюрдите и с всички останали, които са за запазване и засилване на гражданското общество (студенти, бизнесмени, представители на други етнически малцинства, на други партии).

В страната е налице сложна етнорелигиозна ситуация.

В началото на 20-те години на миналия век Мустафа Кемал Ататюрк буквално залепи Турция от остатъците от разпадащите се части на Османската империя, макар такава държава, според замисъла на лидерите от Антантата и авторите на споразумението  Сайкс-Пико, да не е трябвало да се запазва.

Личното мъжество на Ататюрк, патриотизмът на анатолийските селяни и подкрепата на съветска Русия помогнаха Турция да се запази в настоящите си граници.

Но дори в тази Турция етническите турци са по-малко от половината от населението, преобладават другите етноси — кюрди, арменци, гърци, българи, черкези и т.н.

Демонстрация около аерогара «Ататюрк» в Истанбул, Турция

Чрез колосални етнически чистки (само 2 мл гърци са били депортирани, по-рано са прогонени и избити арменците, българите и частично кюрдите) Ататюрк успява да създаде държава, в която турците-мюсюлмани са малко над половината от населението.

Но официално всички са записани турци — и останалите арменци, и гърците, и босненците, и черкезите, и кримските татари, и дори кюрдите получили името «планински турци».

Но много от тези национални групи запазили своята идентичност, преди всичко кюрдите, които са 20-25 % от населението на Турция.

Това означава 16-20 млн човека.

Възможно е и да са повече, но турските власти крият статистиката.

Този брой онеправдани хора в Турция са напълно достатъчни, за да се взриви държавата отвътре.

Турските ръководители, започвайки от Ататюрк, отказват да признаят правото на кюрдите дори за културна автономия.

Конфликтът продължава вече над 90 години.

Опитите на Ердоган да създаде унитарна ислямска държава, в която да живеят само турци-мюсюлмани, предизвикват негативна реакция в различни слоеве от турското общество.

Никой не е правил статистика на етническия състав на Истанбул — икономическата столица на Турция — само там живеят около 2 милиона кюрди.

Особена роля в изострянето на настоящите проблеми има демографският фактор.

За последните 25 години населението на Турция се увеличи с 50 до почти 80 млн човека.

Източникът на високата раждаемост си остават вътрешните райони в Анатолия, където населението живее традиционно: изповядват традиционен ислям, в семействата тук има много деца.

Именно хората със «селско» мислене са основният електорат, който гласува за Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието.

Но в Истанбул, в Измир, в туристическите градове и промишлените центрове, без да говорим за турски Кюрдистан, националистическата риторика на Ердоган не намира желаната подкрепа.

За последните години Турция има големи социално-икономически успехи, страната се намира на достатъчно предни позиции по отношение на демократизацията и модернизацията, според мерките на Близкия Изток. (Това последното за мерките е особено важно).

Точно затова старите методи на авторитарно управление вече не работят.

Не бива да забравяме и това, че в Турция са достатъчно силни левите партии, в градовете израсна младо поколение, което счита демокрацията за норма и е готово да се бори за нея.

Това показаха масовите протести през 2013 година на площад Таксим в Истанбул.

Но в резултат на събитията от последните години и особено след неотдавнашния опит за преврат Турция се оказа захвърлена с десетилетия назад от другите държави.

Инвеститорите са изплашени, туристическата индустрия запада, народът е парализиран, другата част от народа крещи «Аллах акбар» и се режат глави по улиците, а третата част от народа в Турция скоро ще изригне.

Твърде вероятно.

И сериозно.

Защото на всяко действие има противодействие.

Обикновен природен закон.