След като миналата седмица Владимир Путин подписа указа за сваляне на забраната за продажби на туристически пътувания в Турция, първите 189 руски туристи пристигнаха в Анталия. Посрещнаха ги още на летището с цветя, банкетна маса, отрупана с храна и коктейли. Турските власти ги увериха, че тяхната сигурност е гарантирана.
Какво, обаче, се случва в Турция в същото време.
Гражданската война там излезе от пределите на етнически Кюрдистан.
Тези дни командването на Обединеното революционно народно движение (на турски Halkların Birleşik Devrim Hareketi — HBDH) заяви за провеждането на две операции на турските партизани в Дерсиме и Османие.
«На 4-ти юли организирахме диверсия срещу спецназа на жандармерията по пътя Дерсим-Елязиг. При взрива бяха убити пет жандармеристи, двама са ранени, беше унищожена бронирана машина. Операцията бе организирана в памет на падналите герои от TKP/ML и TIKKO, загинали в региона на Черно море, а също като ответна акция на бомбардировката на гр. Лидже…
На 30 юни нашите бойци също организираха акция на саботаж срещу военната база в Хасанбейли в района Османие, която беше напълно унищожена чрез взрив».
Ако не сте чули по другите медии, сега ще ви кажем, че крайно левите турски партии много активно използват северните територии на Сирия, намиращи се под контрола на кюрдите, за подготовка на своите бойци. В момента те трупат боен опит, сражавайки се срещу ИД, но в бъдеще се планира тяхното прехвърляне с цел партизанска война и на територията на Турция. Съдейки по всичко, процесът вече е тръгнал.
HBDH — е обединение на десетки нелегални леви турски партии, които са в съюз с Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) с цел сваляне правителството на Ердоган.
Най-голямата и известна сред тях е Турската комунистическа партия с нейното ляво крило TIKKO.
Хасанбейли се намира в южната част на Турция, на 50 км и от крайбрежието на Средиземно море, и от границата със Сирия. Това вече е територия, в която живеят не кюрди, а турци.
Исторически на това място винаги е живеело племето заи (от ирански произход, между 3 и 6 милиона) с алавитско вероизповедание (ислям с шиитски уклон с елементи на езичество и християнство).
Там също живеели кюрди (също алавити) и арменци.
През 1934 г. Турция приема закон за принудителното преселване с цел асимилация на националните малцинства, което предизвиква силно възмущение точно в Дерсим.
Недоволството прераства във въоръжени сблъсъци и метеж, след което въоръжените сили на Турция по най-жесток начин потушават вълненията, извършвайки масови погроми и чистки сред местното население.
В резултат през 1937 и 1938 г., според различни данни, са убити от 13 до 70 хиляди човека, събитията получават названието «Дерсимското клане».
На 23 ноември 2011 г. Ердоган поднесе публични извинения за тези събития, но в такава издевателска форма, особено по отношение на арменците, че това предизвика нова вълна на негодувание в страната. Целият район на зазите, особено Дерсим, традиционно е крепост на комунистите от TKP/ML.
Най-силно доказателство за настроенията там дава видеото на групата «Йорум» (Grup Yorum — Su Dersimin Daglari). Видеото има до момента 700 хиляди гледания.
А песента на италианските партизани «Белла Чао» също в изпълнение на група «Йорум» по време на грандиозния концерт на стадиона в Истанбул, събра над половин милион гледания.
Реакцията на натъпкания до крайност стадион е супер показателна.
Всеки може да я види сам, апропо.
В държава, в която периодично се извършват терористични атаки, върви дългогодишна гражданска война срещу кюрдите, ограничават се свободите на гражданите от почти всякакъв вид, публичното изпълнение на тази песен може да се оцени не по друга начин, а като призив за активни действия.
С една дума, Ердоган има покрай себе си достатъчно хора, които са готови във всеки момент да предприемат решителни действия за неговото сваляне.
Образованите хора в Турция, а те са много, ненавиждат вилата, която Ердоган е допрял до шията им.
Затова левите партии в Турция призовават за въоръжено въстание.
Друг път те не виждат.
Доколко всичко това е опасно за каквито и да било туристи, а не само за руските, всеки може да прецени сам.
Петя Паликрушева-Иванова