Както изглежда, Западът се ориентира към свалянето на турския президент Ердоган и «разпадането» на самата Турция, използвайки като инструмент кюрдите и крайнолевите организации в тази страна.
Много показателна в това отношение е редакционната статия на влиятелното френско списание L’Express (8-14 юни 2016), озаглавена «За независим Кюрдистан», чиито автор е главният редактор на изданието Кристоф Барбие.
Както е известно, L’Express, чиито тираж е около два милиона броя, се смята за елитарно и дясноцентристко издание, отразяващо позициите на френските власти и в този смисъл самият текст може да се разглежда като поне донякъде «официозен». В него, след като изказва одобрението си към току що появилия се филм «Пешмерга» (т.е. въоръжените кюрдски отряди в Иракски Кюрдистан) на Бернар-Анри Леви, който между другото беше сред инициаторите на интервенцията в Либия и свалянето на Кадафи, Кристоф Барбие стига до следното заключение:
«След като бъде приключено с Ислямска държава, и настъпи «ерата след Асад», е необходимо да бъде създаден единен, независим и демократичен Кюрдистан. В момента кюрдският народ все още не представлява истинска нация заради тормозещите го вътрешни разногласия, които следва да бъдат преодолоени. Той не разполага със своя държава и Западът трябва да му гарантира такава.
Договорът Сайкс-Пико (за подялбата на азиатските владения на Османската империя — б.р.), подписан през 1916, умря заедно с жертвите сред цивилното население в Алепо или Мисурата.
Гарантирайки новия ред в този регион, ние трябва да вземаме смели решени, т.е. да поемем редица рискове: например да позволим на Иран да доминира и да изпълнява ролята на регионален полицай по отношение на шиитите; да се дистанцираме от Саудитска Арабия, откъдето беше генерирано толкова много зло, но без да се отказваме от сунитския свят; както и да накараме Турция да уважава правата на народите (забележете, става дума за «права на народите», а не за «човешки права» — А.С.).
Трябва да подкрепим създаването на Голям Кюрдистан и като инструмент, и като опорна точка, защото това би ни помогнало да постигнем целите си. Ако Франция дръзне да го направи, утре с нея ще се съобразяват много повече, отколкото днес».
Онези, които следят френските медии знаят, че списание L’Express от доста време насам води целенасочена кампания срещу Турция и лично срещу нейния президент Ердоган. Дори и на фона на тази кампания обаче, въпросната статия та Кристоф Барбие се откроява с безпощадната си откровеност. Нещо повече, тя представлява открит призив към Запада да стартира «хибридна война» срещу Анкара и то без да я прикрива с едни или други дипломатически прийоми.
Показателно е, че в същото русло са и някои появили се напоследък материали на друг (скандално) известен френски анализатор и експерт по Близкия Изток Тиери Мейсан, който в момента живее в Ливан. Според него:
«САЩ прокарват ясна разграничителна линия между Турция, като съюзна държава и член на НАТО, и нейния авторитарен президент Ердоган, подвластен на собствената си мания за величие и склонен да игнорира западните идеали. Свалянето му се очертава като необходимост за да може Северноатлантическият алианс и занапред да бъде представян като защитник на демокрацията и за да не се допусне който и да било лидер да си въобрази, че може да отправи открито предизвикателство към Вашингтон и да остане ненаказан.
ЦРУ вече организира поражението на Ердоган на парламентарните избори през юни 2015, формирайки от множество разнородни леви и малцинствени формации т.нар. Демократична партия на народите (HDP), но в крайна сметка на повторните избори през септември този план на Управлението се провали заради масовото фалшифициране на резултатите от гласуването от страна на управляващите в Анкара.
Барак Обама и Владимир Путин са съгласни, че сирийските кюрди трябва да бъдат подкрепени в борбата им срещу Ислямска държава, разчитайки, че в крайна сметка, те биха могли да се превърнат във военната сила, способна да провали играта на начинаещия турски диктатор.
На свой ред Реджеп Тайип Ердоган категорично осъди подкрепата на Пентагона за Отрядите за народна самоотбрана на сирийските кюрди (Yekîneyên Parastina Gel — YPG), както и появата в Сирия на специалният представител на президента на САЩ в международната антитерористична коалиция за борба срещу Ислямска държава Брет Макгърк и шефа на Централното командване на армията на САЩ (CENTCOM) генерал Джоузеф Воутъл.
В отговор, турската Национална разузнавателна организация (MIT) увеличи подкрепата си за Ислямска държава. Както изглежда обаче, Белият дом е подценил противника си. Съзнавайки колко опасна може да стане тази «еволюция» на отрядите на YPG, президентът Ердоган реши да включи и кюрдите в своята стратегия.
Американците погрешно смятат, че сирийските кюрди представляват сплотена общност.
Всъщност, YPG представлява въоръжено крило на сирийската партия Демократичен съюз (Partiya Yekîtiya Demokrat — PYD), която се ръководи от двама съпредседатели — Асия Абдула и Салих Муслим.
Първата е твърда привърженичка на основателя на Кюрдската работническа партия (Partiya Karkerên Kurdistan — PKK) Абдула Йоджалан и работи за създаването на Голям Кюрдистан, включително върху част от територията на Турция.
За разлика от нея, Салих Муслим е по-склонен да търси компромис с Анкара и дори се опита да го постигне с участието си на провелите се на 31 октомври 2014 в Елисейския дворец в Париж тайни преговори между френския президент Оланд и турския му колега Ердоган.
В тези условия, Реджеп Тайип Ердоган се опитва да обърне в своя полза заложения му от САЩ капан.
По негова заповед, в момента полицията и турската армия осъществяват масирана кампания срещу кюрдските отряди на РКК. В хода и те вече унищожиха няколко населени пункта и тероризират редица други. През последните седмици тази кампания провокира бягството на кюрдското население от няколко села по границата със Сирия, като властите моментално предложиха на струпалите се в района бежанци сунити (за които се предполага, че съчувстват на джихадистите) да се заселят в опразнените от кюрдите къщи.
Тоест, налице е опит за промяна на националния състав на населението в зоната на турско-сирийската граница.
За да се разбере по-добре, какво точно прави президентът Ердоган в момента, си струва да си припомним, как в края на ХІХ век османският султан Абдул Хамид ІІ също се опитва да постигне «хомогенизация» на населението на страната си, призовавайки кюрдите да бъдат прогонвани, а християните — избивани. Реализацията на тази програма продължава и дори се усилва с идването на власт на т.нар. «младотурци», което води до изтреблението на милион и половина арменци и понтийски гърци. И ето че днес прогонват кюрдите за да ги заменят с турци или пък — поради липсата на такива, с араби-сунити.
Между другото, Франция още през 2011 също беше въвлечена в този турски сценарий.
В съответствие с тайното споразумение, подписано от тогавашните външни министри на двете страни Ален Жюпе и Ахмет Давутоглу, Париж и Анкара планираха създаването на нова държава в Северна Сирия, прогонвайки оттам РКК. Именно в рамките на това споразумение Оланд организира през 2014 и срещата в Елисейския дворец между Ердоган и Салих Муслим. Интересно е, че сега Вашингтон се опитва да реализира именно този сценарий, очевидно несъзнавайки реалната ситуация» .
Показателно е, че YPG организира в Сирия интернационални бригади, в които се включват хиляди активисти на нелегалните крайнолеви турски партии, както и кюрдски и турски доброволци от Европа. Официалната им цел е оказване на помощ в борбата срещу Ислямска държава, а неофициалната — осъществяване на военна подготовка за организиране на въоръжена борба както на територията на Турция, така и — което не бива да ни учудва — в Европа.
В тази връзка ще посоча най-известните нелегални турски партии, които напоследък са създали официални представителства в Сирийски Кюрдистан:
— Турската комунистическа партия/марксистко-ленинска (Türkiye Komünist Partisi/Marksist-Leninist — TKP/ML), маоистка формация, чието военно крила е известно като ТІККО;
— Революционен фронт за освобождение на народа (DHKP-C). Основан е през 1978 като марксистко-ленинска партия в Турция под името Революционна левица;
— Марксистко-ленинската комунистическа партия (Marksist-Leninist Komünist Partisi -MLKP). При създаването си е свързана с албанския комунистически режим на Енвер Ходжа. В миналото не проявява особен афинитет към въоръжената борба и не разполага — за разлика от TKP/ML и DHKP-C — със собствени бойни групи. Днес обаче и тя е поела курс към «въоръжена революция».
Както е известно, в Турция от дълги десетилетия насам е налице остро противопоставяне между местните алевити (известни в Сирия като алауити и смятани за течение в рамките на шиизма) и турските власти. Именно принадлежащите към това малцинство (което, по различни данни, наброява между 12 и 25 млн. души) най-често стават членове на нелегалните крайнолеви партии в страната и са известни като заклети врагове на ислямските фундаменталисти.
В същото време, големите световни медии рядко коментират тежките сражения, водени през последните месеци в градовете на Турски Кюрдистан — Диарбекир, Джизре, Силопи и Нусайбин.
Истината обаче е, че гражданската война в Турция се усилва с всеки изминал месец, при това тя вече се води далеч извън пределите на населението предимно с кюрди територии. Показателно в това отношение е, че американците евакуираха семействата на своите военни от големите градове в Югозападна Турция — Измир, Мугла и Адана, които са разположени далеч от етнически Кюрдистан.
Съдейки по всичко, САЩ изглежда нямат нищо против крайнолявата ориентация на противопоставящите се на Ердоган нелегални формации, доказателство за което е и спомената от Мейсан подкрепа от ЦРУ за създаването на Демократичната партия на народите (HDP).
Всъщност, флиртът на американците с радикалните левичари, воден в името на висшите геополитически интереси на Съединените щати, не е нещо ново.
Достатъчно е да си припомним подкрепата на Вашингтон за еритрейските бунтовници марксисти против властите в Етиопия или пък за камбоджанските «червени кхмери» в противопоставянето им с Виетнам.
Големият въпрос обаче е, как всичко това ще приключи за Турция и за региона като цяло?
Автор: Александър СИВОВ