Тъй като през последните седмици цялото внимание на европейските медии беше приковано към референдума за излизането на Великобритания от Европейския съюз (завършил с очаквана победа на привържениците на тази стъпка), мигрантският проблем закономерно остана на заден план. Както се оказва обаче напразно, тъй като междувременно ЕС предприе поредната пагубна стъпка към задълбочаването на миграционната криза на континента.
На 7 юни 2016 Съдът на Европейския съюз в Люксембург постанови, че занапред властите в европейските държави не могат да изпращат в затвора мигрантите само, защото са влезли нелегално на тяхна територия (1). Вместо това, те вече са длъжни да ги връщат обратно в държавата, от която тези хора са пресекли границата, като това се отнася както за нелегално проникналите в Шенгенското пространство, така и за онези, които го напускат.
Прецедент за подобно решение, което на практика поставя цялата вековна система на европейското право надолу с главата, стана случаят с имигрантката от Гана Селина Афрум, задържана от френската полиция с фалшиви белгийски документи при опита и да премине през тунела под Ламанш за да стигне до Великобритания. Тя беше арестувана по обвинение, че е влязла незаконно в страната. Според френското законодателство, наказанието за подобно престъпление е до една година затвор. Афрум обаче (или по-скоро нейните европейски адвокати) обяви, че този подход е незаконен и оспори решението на френските власти въз основа на една директива на ЕС. На свой ред френският Върховен касационен съд препрати жалбата на африканската имигрантка за разглеждане от Съда на ЕС в Люксембург, който взе и цитираното по-горе скандално решение.
Проблемът е, че въпросната директива на ЕС дава на нелегалните мигранти трийсетдневен срок за да напуснат доброволно страната. И само ако те не го направят, държавата има право да предприеме принудителното им депортиране, което обаче не може да бъде извършено «насила». Така, на непрекъснато нарастващите маси от нелегални имигранти се гарантират специални условия за третирането им от страна на местните власти. Защото е ясно, че депортацията няма как да бъде осъществена без предварителното задържане на нелегалния мигрант и изпращането му в ареста. Тоест, кръгът се затворя и на практика се оказва, че Европейският съюз вече не може да депортира никого обратно там, откъдето е дошъл.
Впрочем, невъзможността Съюзът да се избави от наводнилите го нелегални имигранти е само едната страна на проблема. Както следва от интервюто на шефа на либийската брегова охрана полковник Тауфик Алскир, със своите действия брюкселските «еврократи» на практика стимулират мигрантите да се насочват към Европа. Според полковника, т.нар. операция «София» за борба с трафикантите на хора и спасяване на мигрантите в Средиземно море, не само че не е в състояние да противодейства на мигрантските вълни, но и тъкмо напротив — помага на милионите нелегални имигранти безопасно да стигнат до Европа.
Както е известно, международното право не позволява на европейските кораби да влизат без разрешение в либийските териториални води, като те могат да се намират на не по-малко от 12 морски мили от крайбрежието на страната. Трафикантите на хора активно се възползват от това, като пращат мигрантите в международни води, разчитайки, че там ще ги поемат корабите на ЕС, докато те самите съзнателно не напускат 12-милната зона, оставайки недосегаеми за европейските служби за сигурност.
На свой ред, веднага след като се окажат на борда на някой от корабите на ЕС, мигрантите звънят по телефона на своите роднини, познати и приятели, останали на брега за да им кажат, че вече могат да тръгнат, тъй като «спасителните» кораби на Европейския съюз ги чакат само на 20 мили от либийския бряг.
Автор: Иван ШПАТОВ
