Във връзка с разпространените твърдения, че ситуацията в България преди 1944 година е била цветуща, публикуваме документално доказуеми данни в сферата на здравеопазването за годините 1941-1944 години.
За здравната катастрофа през 1941-1944 г.
Демографските и здравните показатели за този период поразяват със своята тежест, присъща на икономически изостаналите и зависими страни.
— Висока обща смъртност (13,6%)
— Много висока детска смъртност (120 на хиляда)
— Много голямо разпространение и висок леталитет на заразните и паразитните болести (особено на маларията, коремния и петнистия тиф, дифтерията) и на туберкулозата и ниска средна продължителност на живота (48,4 години) характеризират здравната картина на монархо-фашистка България.
— Бързото нарастване на заболеваемостта от петнист тиф – от 2 през 1939 г. на 22,4 на 100 000 жители през 1944 г., е един от особено очебийните показатели на пагубното влошаване на санитарното състояние.
— През 1944 г. в страната има повече от 500 000 болни от малария и около 200 000 болни от туберкулоза в тежка нелечима форма и фаза.
През 1987 – 1989 г. продължителността на живота на българина нараства на 71,4 години, т.е. с близо 20 години.
