Би било чудесно, за да е вярно, твърдението на “правилните” медии, че премиерът Борисов нямало да разреши България да участва в 4-странната флотилия в Черно море срещу Русия. Със сигурност Борисов наистина не иска България да участва в тази т. нар. флотилия на черноморските държави срещу Русия. Със сигурност той не би провалил и проектите АЕЦ “Белене” и “Южен поток”, ако имаше суверенното право да решава. Но е очевидно, че вилата му е на врата, а всичко друго са шменти-капели, ако използваме неговия израз. Решават “началниците”, а ние само козируваме.
И неговата не е лесна. България е осъдена да плати 620 млн. евро на Русия, според решението на Арбитражния съд в Париж заради проваления проект АЕЦ “Белене”. В този смисъл загубите на България стават неизчислими и поради това, че българската икономика, след провала на “Южен поток” и проекта “Белене”, е осъдена да крета с непосилната раница на тежката енергийна компонента в състезанието, наречено конкурентоспособност.
Как “началниците” ще ти разрешат нова руска АЕЦ, та те нали затова унищожиха четири реактора на АЕЦ “Козлодуй”?!
Фразата “страната ни няма да стане част от подготвяния фронт срещу Русия”, артикулирана от премиера на 19 юни, трябва да се разглежда като функция от особеното мълчание на НАТО и САЩ по т. нар. румънска инициатива, която бе посрещната със страховито ръмжене от Русия.
И Столтенберг, и Обама знаят, че не е твърде здравословно да изправяш Русия на задни лапи. Показателно в това отношение е бързото като скороговорка изявление на генералния секретар на алианса, че за нито една страна-членка Русия не е пряка заплаха.
Засега положението е изчаквателно, поне до съвещанието във Варшава на 14 юли, време, през което “изпържените” президенти, министри и трети лица ще ближат раните на своята атлантическа самоотверженост, а Борисов ще се радва на триседмична патриотична слава.
И все пак, и той знае, и ние знаем, и на “Козяк” 16 знаят, че като член на НАТО, дали България може, или не може, дали ще участва, или няма да участва в черноморска флотилия, е въпрос, който ще го решават други, на друго място, и то няма да бъде “Дондуков” 1.
Дотам я докарахме. А иначе въпросът има предистория.
Въпросът за общ натовски флот в Черно море, представен измамно от румънския президент Йоханес и подкрепен възторжено от българския президент Плевнелиев като регионална черноморска инициатива, е всъщност американска команда.
Той бе обсъждан още през април при посещението на зам.-генералния секретар на НАТО Александър Вершбоу в Източна Европа и конкретно в Букурещ и София.
Тук той се обяви за по-силно присъствие на блока в Черноморския регион. Почти сигурно е, че в конфиденциалните разговори с управляващите по места той е детайлизирал идеята, иначе другото би било ненужно и празно говорене. Още тогава назначенците на Борисов — Плевнелиев, Ненчев и Митов, по принцип са дали необходимите уверения, че наши военни кораби ще участват в съвместни корабни формирования и учения с Румъния, Украйна и Турция, като част от американската операция „Атлантическа решимост”, насочена срещу Русия.
Последвалите събития само потвърждават тази теза. По-късно, в средата на май, турският президент Реджеп Тайип Ердоган, прикани НАТО да засили присъствието си в Черно море, а малко преди скандала военния министър Ненчев заяви, че:
„тази идея беше представена по време на срещата ми с моя румънски колега в рамките на срещата на върха на НАТО”.
Не е необходимо да обясняваме, а и на всички е ясно, че НАТО случайни хрумвания не обсъжда.
Малко вероятно е също четирима президенти да имат в главите си една и съща опасна идея и смелостта да се опълчат едновременно срещу такава велика ядрена сила каквато е Русия, без мощен гръб и осигурена подкрепа. Това безумие би било равносилно на нова война.
Според сценария, който ни пробутват за „президентската завера” срещу Русия, създаването на флотилия на НАТО в Черно море било „предложено” от президентите на Румъния и Турция. България я подкрепя чрез Плевнелиев, а другата американска марионетка — Порошенко, декларира, че Украйна въпреки че не е член на НАТО, е готова да се присъедини към бъдещата флотилия на алианса.
Сега, когато благодарение на сервилността на Плевнелиев и румънския му колега Йоханис се вдигна скандален шум, като по команда, Йоханис направи изявление, че не е бил разбран.
Ставало санким въпрос не за съвместна флотилия, а за учение.
А нашите трима „силовици” повтаряха като папагали същото само час след като премиерът се закани да ги изпрати на корабите те да воюват.
И обяви, че няма да даде „курортите ни да се разхождат военни фрегати“.
Какво нещо е инструкцията, какво нещо са куклите на конци!
В края на пресконференцията можеха да се чуят обаче старите мантри за евроатлантическите ценности и евроатлантическата ориентация на България, които били „доказани“.
Накрая последва и главното:
„Подобни инициативи биха били възможни само ако са в рамките на НАТО”!?
Такава декларация само потвърждава, че хватката е мъртва, че за независимо и национално отговорно решение, докато сме в НАТО, и дума не може да става.
Няма защо да се заблуждаваме, България участва дейно в осъществяването на американската инициатива и материалният израз на това участие е приетото от парламента решение за модернизация на въоръжените ни сили. Друга песен е, че това натоварва бюджета с астрономическата за бедна България сума от 2,4 млрд. лева за закупуване на два бойни кораба и 8 самолета.
Що се отнася до кукловодите, те вероятно са си дали сметка, че марионетките им са отишли твърде далеч, даващи гласност на една идея, която уличава САЩ и НАТО в открити агресивни намерения срещу Русия.
И както вече казахме, дръпнаха конците за усмиряване на куклите.
Както можеше да се очаква, те нито отрекоха, нито потвърдиха официално да имат нещо общо с „румънската” инициатива, но дипломатичният отговор от ръководството на блока го потвърждава. За това вече споменахме, но сега ще го цитираме точно:
„В настоящия момент НАТО не вижда заплаха от страна на Русия за нито една от държавите членки на Северноатлантическия алианс”.
Това заяви на 21 юни пред в. “Дагбладет” генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Изявлението на Генсека на НАТО оставя впечатлението за поредния политически театър или за тестване на военно-политическите нагласи главно в бившите членки на Варшавския договор – България и Румъния, за участие в евентуална агресия срещу Русия. Но да сме наясно, това е само изявление, докато стратегията си остава неизменна. И сега по същество.
Изнасянето на сухопътните и военноморски групировки на САЩ и блока НАТО в близост с границите на Русия е съществена част от американската операция „Атлантическа решимост”. Операцията „Атлантическа решимост” се основава на неоснователните твърдения на САЩ (преди всичко пропагандни), че Русия е източник на агресия както за Украйна, така и за останалата Европа.
Пропагандната истерия около мнимата заплаха от страна на Русия напоследък стигна своя апогей.
Бившият, допреди две години зам.-командващ силите на НАТО в Европа, британският генерал Ричард Ширеф, стана скандално известен с литературния си провал, книгата „2017: Войната с Русия”. Идеята на книгата според нейния рецензент, научният сътрудник на Обединения кралски институт по отбранителни изследвания Шашанк Джоши, е съвсем проста:
„Политическите и военни решения, които ние взимаме в момента и които вече са предприети, неминуемо ни тласкат към една бъдеща война с Русия”.
В тази книга, както можеше да се очаква, ролята на злодея е отредена на руския президент Владимир Путин.
От нея в книгата генералът излива целия си натрупан гняв не само към Москва, а и към лондонските и берлински „полупацифистични” политици, които по мнение на Ширеф се държат като „морални пигмеи пред лицето на надвисналата руска заплаха”.
Разбира се, това не са само мисли на един изпаднал паникьосан генерал, това е планирана и стриктно подготвяна стратегия.
Историята на войните категорично е доказала, че вечната цел на Запада е била унищожението на Русия и заграбване на нейните ресурси.
На Запад все по често и от най-авторитетните издания се коментира, че мирът е един от аргументите за икономическата стагнация. Неотдавна САЩ хвърлиха в смут света заради публикация в едно от най-авторитетните и близки до правителството и Пентагона американски издания – „Ню Йорк Таймс”.
Според New York Times, трябва да бъде организирана трета световна война, тъй като тя ще се окаже изход от световната икономическа криза.
Свитото потребление на пазара, свръхпроизводството, увеличаването на неравенството, неравномерната инфраструктура и разпределение на ресурсите и природните богатства (има се предвид Русия), както и жестоката конкуренция от Китай могат да бъдат повлияни от една трета световна война.
Чудничко, хуманно, и много демократично, както се казва.
Но за съжаление, пропагандната истерия е съпроводена и от практически действия. Само преди седмица САЩ обявиха, че ще запазят своето присъствие в Черно море въпреки факта, че Русия го разглежда като заплаха за регионалната сигурност. На практика това бе потвърдено от „Ройтерс” с позоваване на министъра на ВМС на САЩ Рей Мабус.
Според него, разрушителят „Портър” (USS Porter),който навлезе във водите на Черно море на 6 юни, ще остане за участие в съвместните учения с НАТО в рамките на операцията „Атлантическа решимост”, „за да възпре възможна руската агресия и за поддържане на морските пътища отворени”.
Казано ясно и точно — където веднъж стъпят американци, те остават там за дълго.
„Навлизането на американски кораби в Черно море ще доведе до приемането на ответни мерки!”, съобщи пред РИА „Новости” ръководителят на отдела по общоевропейско сътрудничество към руското външно министерство Андрей Келин.
„Разбира се, това не предизвиква одобрение от наша страна и несъмнено ще доведе до предприемането на ответни мерки“, подчерта руският дипломат.
И нека бъдем обективни: острата реакция на руското външно министерство поради честото навлизане на американски кораби в Черно море е напълно основателна.
Причината за това е, че разрушителят „Портър” не е просто обикновен американски военен кораб, а елемент от американската система за защита от междуконтинентални балистични ракети AEGIS.
Освен Доналд Кук (USS Donald Cook )и USS Porter, Военноморските сили на САЩ са базирали в Европа още два подобни AEGIS-разрушителя – USS Carney и USS Ross.
Между другото, USS Ross също стана обект на симулирани атаки от страна на руската авиация при посещението си в Черно море през есента на миналата година. Освен системи за прихващане на балистични ядрени удари от типа SM-3, въпросните кораби могат да носят на борда си и крилати ракети “Томахоук” и “Харпун”, както и да изпълняват целия спектър от военни операции по море. Според твърденията на американския военен концерн „Raytheon” най-новата версия на ракетите-прихващачи SM-3 може да неутрализира заплахи в радиус от 2500 км от точката на изстрелване.
Обстановката значително се усложнява също и от пребазирането на американския самолетоносач „Хари Труман” от Персийския залив, в Средиземно море. Ясно е, че това, което се прави в навечерието на срещата на върха на НАТО във Варшава, се явява демонстрация на сила и несъмнено ще доведе до определено увеличаване на напрежението в отношенията НАТО-Русия.
Москва, разбира се, предприема ответни мерки от навлизането на американските кораби и т. нар. инициативи в Черно море. На 8 юни турският сайт „Океан”, наблюдаващ движението през Босфора, съобщи, че най-новата фрегата на Руския Черноморски флот, „Адмирал Григорович”, е поела бойното дежурство в Черно море. Пресофисът на Черноморския флот на Русия от своя страна информира, че с оглед на надвисналата заплаха и в съответствие с програмата за превъоръжаване до 2020 г., започвайки от 2016 г., на въоръжение във флота освен „Адмирал Григорович“ ще влязат стражевите кораби от проект 11356 „Адмирал Есен“ и „Адмирал Макаров“, две дизелови невидими и безшумни подводници „Старый оскол“ и „Краснодар“, както и няколко съда за осигуряване и плаващи кранове. В Черно море се сформира бригада от подводници в състав два дивизиона. Те ще бъдат дислоцирани в Севастопол (вероятно отново в заливчето Балаклава и Южния залив на града-герой) и Новоросийск. В Новоросийск приключва и строителството на кейове и други съоръжения за разполагането на подводници на ЧФ, а на северния бряг на Цемеския залив завършва строителството на сградата на щаба на военноморската база в Новоросийск.
Всички тези мерки, свързани с обезпечаване на стратегически баланс в акваторията на Черно море, до голяма степен отрезвиха привържениците на операция „Атлантическа решимост”. Командващият въоръжените сили на САЩ в Европа генерал Бен Ходжис прозря, че руските въоръжени сили могат да бъдат неуязвими за НАТО чрез използване на мощни военни технологии, с които Русия разполага.
„В случай на конфликт, Русия може да създаде зони, които са недостъпни за силите на НАТО – като например руският комплекс „Бастион“ е в състояние да потопява корабите на алианса малко след преминаването на Босфора“, констатира Ходжис .
Едно обобщение на фактите дотук, би показало ясно, че според руските военнополитически анализатори „Атлантическа решимост” има за Русия исторически аналог — операция „Барбароса” на Хитлер, отпреди 75 години (през 1941 г.).
С две думи — “Атлантическа решимост” е стратегия за агресия.
Това е категорично ясно за Русия и тя със със сигурност ще направи необходимото, за да не допусне нова агресия от страна на Запада.
„Русия и занапред ще отговори адекватно на предприетите стъпки от Запада, въпреки упреците към нас за агресивно поведение. Аз знам, че ние сме принудени да дадем отговор. Само че вече знам, че предварително нас ще ни обвинят в агресивно поведение. Но е ясно, че ние сме длъжни да обезпечим сигурността. Не само нашата. Много важно е да осигурим стратегическия баланс в света. Именно той гарантира мир на планетата“, заяви руският президент Владимир Путин на икономическия форум в Санкт Петербург наскоро.
По всичко личи, че Русия е твърдо решена да осигури този т. нар. стратегически баланс.
На Запад вече започват да разбират това и изявлението на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън на конференция по въпросите на сигурността във Вашингтон на 21 юни, е красноречиво:
„САЩ не считат, че студена война с Русия е неизбежна”.
За балканските пудели Плевнелиев и Йоханес остава резилът от участието в такива налудничави и опасни идеи и презрението на двата противостоящи си геополитически колоса — САЩ и Русия, които в края на краищата ще се разберат, а ще изгорят бушони като тях.
Митко Шопов