Свикнахме от Европа да ни наблюдават както се гледат микроби под микроскоп или бели мишки след дисекция.
От Брюксел идват и тревожните статистики, в които сме все накрая. Сега ни нокаутираха с цифрата 2,6 милиона – числото на затъналите в мизерия българи.
А 70% от сънародниците ни не палят печка през зимата, свалили са радиаторите си, за климатици да не говорим – с една дума мръзнат като кучета през зимата. Сред тях, разбира се, повечето са пенсионери.
Какво да чакат от Европа българските европейци?
Подаяния за бедността си!?
Видя се, че с европрограми и шумни проекти за възстановяване и развитие икономиката, мизерията не отстъпва по нашите географски ширини.
Лицемерието на еврочиновниците се обяснява и с нашенската поговорка „Сит на гладен не вярва!”
И все си стоим под микроскопа на Брюксел, и все затъваме в блатото.
Майка ли е за нас евросъюзът, или зла и проклета мащеха?
Валентин БОЯДЖИЕВ