По време на студената война СССР създаде подводница, която Западът считаше за сериозна заплаха заради нейната бързина, дълбочина на потапянето, иновативния дизайн на корпуса и други технически характеристики, пише за изданието The National Interest Робърт Фарли.
Съветските атомни подводници от клас «Лира» (по класификацията на НАТО — Алфа) позволяваха на СССР да се превърне в зловещ подводен противник за страните от алианса, в частност за САЩ. Корпусът на съветските подводници беше титанов и гарантираше необикновена скорост (41 възела), маневреност и дълбочина на потапянето (до 700 метра).
Подобни характеристики максимално затрудняваха НАТО, защото не можеха да ги открият и обезвредят.
Екипажът на подводницата бе малоброен, основните системи за управление бяха автоматизирани, което повишаваше скоростта при бойната реакция на екипа, се казва в статията.
«Лирите» можеха да правят такива неща, които не можеха да бъдат повторени от подводниците от други класове (с изключение на подводниците К-222), а и до момента това не може да бъде направено от никоя друга подводница», — пише Фарли.
«Лирите» имаха уникален реактор. Благодарение на него подводницата получаваше огромна мощност, но имаше проблеми с ремонта — екипът не можеше да реши всички вероятни технически проблеми не само в морето, но и на пристанищата. Освен това, неголемият размер на подводницата позволяваше на борда да има такъв огромен арсенал, какъвто имаше в другите видове съветски подводници, отбелязва изданието.
Благодарение на най-модерните си за времето характеристики «Лирите» можеха да избегнат почти всички торпеда на НАТО, при това имаха възможност да нанесат сериозна вреда на Алианса, пише Фарли.
НАТО причисляваше «Лирите» към съветското «супероръжие» и се опитваше да проектира мощно въоръжение, способно да си съперничи със съветската подводница или поне да й подражава. В резултат бе създадено торпедото Mark 48 ADCAP, което можеше да се движи със скорост 63 възела, се казва в статията.
В периода на перестройката подводниците «Лира», които получиха прозвището «златните рибки», вече не бяха по джоба на съветския бюджет — те бяха свръхскъпи и много сложни за експлоатация и ремонт.
Веднага след края на студената война Русия се отказа от тяхната експлоатация.
Към средата на 1990-те години всички подводници от този клас бяха изведени от състава на флота и утилизирани, съобщава изданието.
Петя Паликрушева