Да не изпреварваме събитията.
Нормализирането на отношенията между Русия и Анкара може да се окаже (и по-скоро ще се окаже) дълъг и сложен процес.
Но да не забравяме, че Ердоган, като харизматичен лидер, притежаващ големи пълномощия, е значително по-свободен в приемането на оперативни решения, отколкото вечно раздиращия се от противоречия Европейски съюз.
В ЕС всяко важно решение трябва да получи консенсуса на всички държави, които често са с диаметрално противоположни външнополитически концепции.
Затова при благоприятни условия турската посока е предварително натоварена с по-бързи и по-ефективни решения, отколкото европейската, при която трябва да се преодолява съпротивата на проамериканските русофобски лобита и произлизащата от тях евробюрокрация.
Следва да се разбира, че ако турците повече се интересуват от завръщане на турската продукция на руските пазари и руските туристи по турските плажове, то интересите на Москва имат главно политико-дипломатическа същност, чиято реализация не е толкова очевидна за широката общественост.
Т.е. Ердоган тепърва ще трябва да поработи над вече съсипания си пред очите на Русия имидж на партньор.
Раната в гърба на Москва все още е отворена…