Свалянето на руския самолет от турските ВВС през ноември миналата година провокира много сериозен сблъсък между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и руския държавен глава Владимир Путин. Оттогава насам икономическата война, стартирала скоро след това събитие, нанася все по-голяма вреда на Турция.
Първоначално турските политици гледаха спокойно на възможните последици от тази политическа криза за националната икономика. По онова време вицепремиерът Мехмет Шимшек, отговарящ за икономическата политика на страната, обяви, че руските икономически санкции ще имат много ограничено или дори никакво влияние върху икономиката на Турция. На свой ред, президентът Ердоган се опита да игнорира всички възможни икономически последици, прогнозирайки, че дори ако руснаците спрат да подават газ за страната му, няма да се случи нищо, защото турските граждани са свикнали да се справят с трудностите.
Истината обаче е, че още когато влязоха в сила на 1 януари 2016 санкциите породиха сериозни проблеми и серия от фалити в туристическия, строителния, продоволствения и текстилния отрасли, както и верижна реакция в банковия сектор и то въпреки, че Путин все още не е прибягнал до най-силния си коз – енергоносителите.
Турските икономически отношения с Русия, която през 2013 беше четвъртия най-голям вносител на турски стоки и втория най-важен търговски партньор на страната, буквално рухнаха. През последните две години турският износ за Русия падна с 50%, първоначално заради руските икономически проблеми, а след това и заради напрежението между Анкара и Москва. Той намаля до 3,5 млрд. долара, а взаимният търговски обмен – с 25%.
Основните сектори, върху които руските санкции повлияха най-сериозно, бяха хранителната индустрия и селското стопанство. В селскостопанския сектор на риск е подложен износът на турски стоки за над 700 милиона долара. Според Асамблеята на турските износители, само в периода от началото на 2015 до края на януари 2016 турският износ в Русия е паднал с 56%, в сравнение със същия период на предходната година.
Първата голяма жертва на кризата стана компанията за млечни продукти Aynes Food Industry and Trade Inc., разчитаща, че експанзията на руския пазар ще и помогне да преодолее скорошните си затруднения. Вместо това Aynes претърпя поредния провал и поиска отсрочка на процедурата по фалита си заради загубата на руския пазар. Президентът на компанията Невзат Серин заяви:
„Загубихме маса време, търсейки алтернативни пазари, в резултат от кризата на отношенията с Русия. Продуктите ни бяха загубени на руската граница в резултат от ембаргото и се оказахме без налични средства”.
Като последица от това Aynes не можа да осъществи текущите плащания по дълга си на обща стойност 34 млн. долара.
В туристическия сектор станахме свидетели на стремителен спад в броя на руските туристи – от 3,5 млн. души през 2014, до 2,8 млн. през 2015, като прогнозите са, че през 2016 ще има ново драстично намаляване.
Както е известно, Путин и външният му министър Сергей Лавров призоваха съгражданите си да не пътуват до Турция по съображения за сигурност. В отговор Ердоган поиска от турските граждани да почиват в родината си, вместо да пътуват в чужбина, а правителството публикува нов икономически план за преструктуриране на задълженията на туристическия сектор.
Според Мурат Ерсой, който е собственик на една от най-големите турски туристически фирми ETS Tours, броят на туристите в страната намалява драстично в резултат от кризата с Русия и войната в Сирия. Той смята, че поощряването на вътрешния туризъм от страна на правителството и предложението му за преструктуриране на сектора са разумни стъпки, изтъквайки, че „ние сме най-близо до сирийската „гореща точка”. Туризмът в целия свят се сблъсква с проблеми, но тъй като Турция е най-близо до района на военните действия, това ни се отразява в много по-голяма степен”. От друга страна обаче, по-песимистично настроените му колеги от туристическия сектор мрачно прогнозират, че половин милион от заетите в него могат да загубят работата си.
На свой ред, икономическият експерт от Egeli & Co. Investments Гулдем Атабай Санлъ смята, че проблемите в туристическия сектор са свързани повече с вътрешните проблеми на самата Турция, тероризма и руската криза, отколкото с глобалните икономически условия. В тази връзка тя посочва, че „през миналата 2015 общият ни доход от туризма падна с 15%, достигайки 26,6 млрд. долара. Очакваме, че през 2016 спадът ще достигне 30%, най-вече заради влошаването на отношенията ни с Русия”.
През последните седмици се появяват все повече съобщения за фалити и в кожарската индустрия, която също зависи най-вече от руския пазар. Една след друга се закриват компании в истанбулския квартал Зейтинбурну, смятан за център на тази индустрия, а на пазарите в квартал Лалели, където руските граждани, както и редица малки компании, традиционно правят сериозни покупки, не се забелязва почти никаква активност. Собственикът на компанията Isnova, която от двайсет години насам продава кожени изделия в Русия и доскоро разполагаше там с верига от 20 магазина, Серхат Карабакаѝъ заяви пред Al Monitor: „В резултат от политическата криза 80% от производителите в Зейтинбурну спряха да работят. Ние самите бяхме принудени да намалим броя на магазините си в Русия от 20 на 11, а повечето руски клиенти вече дори не отговарят на обажданията ни”.
Тази криза може да доведе до това, турските строителни компании да изгубят най-големия си пазар. В речта си през януари 2016 Путин намекна за разширяване на санкциите върху почти 300-те турски строителни компании, работещи в Русия.
По данни на Асоциацията на турските предприемачи, в периода между 1972 и 2015 различни турски компании са реализирали в тази страна 1921 проекта на обща стойност 61 млрд. долара, което показва, че Русия е най-големия пазар на турския бизнес.
Междувременно, трудностите в другите сектори породиха криза на доверието и в турския банков сектор. Банките се колебаят, дали да отпускат нови кредити и настояват за погасяването на предишните, тъй като според собствените им прогнози кризата в отношенията с Русия, забавяща развитието на турската индустрия, неминуемо ще породи и проблеми с погасяването на кредитите. Пред Al Monitor директорът на една от водещите турски банки заяви, че: „много компании, сблъскващи се с трудности при изплащането на отпуснатите им заеми, молят за временно спиране на процедурата по обявяването им във фалит, а банките се въздържат да отпускат нови кредити”. Според него, отказът за отпускане на кредити касае най-вече компаниите, силно зависещи от руския пазар.
На свой ред, Хакан Атас — президент на турската Denizbank, която е дъщерна на руската Сбербанк, заяви, че следващите няколко години ще бъдат особено трудни заради проблемната задлъжнялост в туристическия сектор.
И така, какви са точните размера на ущърба, понесен от Турция и дали сегашните трудности ще се задълбочават?
Президентът на рейтинговата агенция JCR Turkey Орхан Окмен прогнозира, че ако политическото напрежение между Анкара и Москва не спадне, през 2016 икономическите трудности пред турските компании ще нараснат значително, а вредите от руските санкции за хранителната, туристическата и строителната индустрии ще надхвърлят 15 млрд. долара. Освен това той намекна, че е възможно понижаването на кредитния рейтинг на компаниите, силно зависими от руския пазар.
Според известния турски икономист Атила Есилада от Global Source, руските санкции ще се разширят:
„Бизнесът и правителството разчитаха, че кризата в руско-турските отношения няма да продължи дълго и постепенно ще бъде преодоляна. Те се надяваха, че ще бъде направено ясно разграничение между политическите и икономическите отношения. Прогнозите им обаче се оказаха погрешни. Санкциите, налагани на Турция от Русия и нейните регионални съюзници, ще се проточат дълги години и ще и нанесат непоправима вреда на турската икономика”.
Автор: Керим КАРАКАЙЪ
*Авторът е известен турски журналист, статията му е публикувана в американското издание Al Monitor