В навечерието на срещата на НАТО във Варшава на 8-9 юли 2016, геополитическата зона на Широкия Черноморски регион се очертава като ключова в източната стратегия на пакта, насочена към «обкръжаването» на Русия.
Тази проблематика беше актуализирана още през април, когато румънският президент Клаус Йоханес обяви, че се планира създаването на постоянно действащ черноморски флот на НАТО, като идеята му моментално получи подкрепата на украинския и турския държавни глави Петро Порошенко и Реджеп Ердоган, а по-късно и на редица други членове и партньори на Алианса (при посещението на Йоханес в София в средата на юни, идеята му първоначално беше подкрепена и от българския президент Плевнелиев, но след като премиерът Борисов изрази критично отношения към нея, българският държавен глава се опита да обясни, че просто е бил разбран погрешно).
По принцип, проектът не е нещо съвсем ново. Така, още през 2001 беше създадена т.нар. Оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море (BLACKSEAFOR), чиито членове са България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна. Още преди това пък, през 1976, в рамките на тогавашния Варшавски пакт, беше създаден Обединен Черноморски флот с участието на съветския Черноморски флот и военните флоти на България и Румъния.
Проектът за формирането на черноморски флот на НАТО обаче е нещо много по-различно. На първо място, защото в първите два проекта участваха само черноморски държави (в съответствие с Конвенцията от Монтрьо), а на второ — защото те не нарушаваха статуквото, формирало след Втората световна война и утвърдено с Хелзинкските споразумения от 1975.
На практика, геополитическите промени през последните 25 години изцяло промениха конфигурацията на системата на военноморската активност в Черноморския басейн. Руският Черноморски флот който дотогава тотално доминираше в него, след 1991 беше поделен между постсъветските държави, като в определен момент под въпрос беше поставено дори самото му съществуване. Все пак Русия съумя да запази основната си военноморска база в Севастопол, както и няколко други пункта в Крим. Украинското правителство обаче, непрекъснато създаваше пречки пред руския флот, докато собственият му черноморски флот постепенно се разпадаше.
Сериозни негативни трансформации претърпяха и флотите на другите черноморски държави, като само тази на Турция продължи динамичното си развитие, стремейки се да си извоюва доминиращи позиции в Черноморската зона.
На този фон, практически веднага след разпадането на СССР в Черно море зачестиха появите на американски бойни кораби, още повече, че от 1996 то беше обявено за «зона на жизненоважните интереси на САЩ».
В тази връзка възниква въпросът, защо партньорите на Вашингтон от Черноморската зона инициираха създаването на «черноморски флот на НАТО», след като активността на военноморските сили на пакта в региона и без това е достатъчно интензивна. А отговорът е, че става дума за формирането на система за контрол на случващото се в региона чрез изграждането на съответната пристанищна и друга наземна инфраструктура: обекти на радиоелектронното разузнаване, техника за радиоелектронна борба и противовъздушна отбрана, логистика, навигация и хидрография.
Впрочем, списъкът може да бъде продължен, предвид факта, че дори без да нарушава Конвенцият от Монтрьо, НАТО е в състояние изключително бързо да изпрати своите кораби до бреговете на България, Румъния, Украйна или Грузия. Пактът обаче задължително трябва да изключи възможността тези кораби да се превърнат в уязвими мишени за руснаците. Разбира се, от значение е и статутът на въпросните обекти, както и статутът и числеността на обслужващия ги персонал, доколкото в съвременните условия всички тези параметри могат успешно да бъдат прикрити зад удобни формулировки като: «на лизинг», «съвместна експлоатация», «инструктори», «съветници», «военни специалисти», «стажанти» и т.н.
Както показват и събитията през последните седмици, процесът на проникването на НАТО в Черноморския регион — както в акваторията, така и в прилежащите територии на сушата, вече върви с пълна сила, като сред елементите му е и влизането в експлоатация на системата за ПРО в Румъния, и т.нар.
Регионална черноморска морска инициатива на Букурещ, и осъществяващите се в периода юни-октомври военноморски учения «Sea Breeze 2016», в рамките на които през цялото лято и есента на тази година в региона ще могат да се прехвърлят сили и средства на НАТО, които ще се концентрират в районите от граничещата с контролирания от Русия Крим Херсонска област на Украйна до река Дунав и румънското и българското крайбежие.
Показателно е, че сред задачите, които си поставят тези учения са и такива свързани с осигуряване на «дълбокото доминиране на силите на пакта в региона».
Ако действително искат да избегнат ескалацията на напрежението в Източна Европа и да гарантират сигурността (и дори оцеляването) на съюзниците си в региона, САЩ би трябвало да изтеглят своите прехващащи ракети от базата в Румъния и да спрат изграждането на подобна база в Полша, както и да предприемат пълно изтегляне на тактическото си ядрено оръжие от Европа и Турция, да прекратят военновъздушните демонстрации на НАТО в небето над Прибалтика с участието на самолети способни да носят и ядрено оръжие, а също да поемат съвместно с Москва ангажимент да не използват първи ядрено оръжие или (още по-добре) въобще да не прибягват до него.
Очевидно е, че се налага САШ и Русия да стартират сериозни преговори за подготовката на ново многостранно споразумение за съкращаване на ударните средства на ПРО, определящо техните максимални лимити и налагащо определени пространствени ограничения за разполагането им извън територията на двете страни.
Никола Стефанов