Възможностите на базата на ПРО в Румъния, както и бъдещата база в Полша да противодействат ефективно на евентуален удар на руски междуконтинентални балистични ракети или крилати ракети с голям обсег са крайно съмнителни.
Според повечето експерти, при подобно развитие тези бази не биха могли да защитят дори самите себе си.
По-важното в случая е, че с влизането в действие на операционната база на американската ПРО в Румъния и възможността през 2018 тя да бъде последвана и от базата в Полша, залага мощна дестабилизираща мина в румънско-руските и полско-руските отношения.
От ключово значение е, че (както се вижда от споразуменията за разгръщането на оперативните противоракетни комплекси между САЩ, Румъния и Полша) и двете бази ще се командват само от Вашингтон, а не от Букурещ или Варшава.
Тоест, логично е да предположим, че с разполагането на наземно-морската си система за ПРО в района на Източна Европа, в Близкия Изток и в Азиатско-Тихоокеанския регион, САЩ преследват, не защитата на партньорите си, а съвършено други цели.
Следва да се има предвид и, че от май 2012 средствата за ПРО на САЩ и НАТО бяха оперативно обединени с ядрените и конвенционални въоръжения в т.нар. «чикагска триада».
Това стана на срещата на върха на пакта в Чикаго. Съществуването на въпросната «триада» беше потвърдено и на срещата на НАТО в Уелс през септември 2014, като е почти сигурно, че това ще стане и на срещата във Варшава през юли 2016. Именно този «триъгълник» в момента се разполага на «предната фронтова линия» с Русия.
Така става ясно, защо американската система за ПРО се готви да защитава именно Букурещ и Варшава, а не Рим, Атина, Берлин или Лондон например. Просто това позволява американските бази да бъдат разположени много по-близо до руските стратегически обекти, отколкото ако бяха в Италия или Германия, да не говорим за Великобритания.
Впрочем, макар да звучи цинично, за това има и друга причина — при ответни руски действия срещу американските бази, жертвите в Румъния и Полша по-лесно могат да бъдат «пренебрегнати» от Запада.
Защото, както достатъчно ясно заяви руският президент Путин:
«държавите от Източна Европа, на чиято територия се разполага американско ракетно въоръжение за нанасяне на първи удар, се превръщат автоматично в законна цел на руския ответен удар».
Много показателна в това отношение е появилата се наскоро във френското издание L’Opinion статия на известния военен експерт Жан-Доминик Мерше, озаглавена «Полските мечти за френска атомна бомба», в която авторът твърди, че сегашното полско правителство е изразило желание да се обмисли въпросът за «ядреното сдържане на Русия», в тясно сътрудничество с държавите от НАТО, които разполагат с такова оръжие и, в частност, с Франция.
Доколко критични са заплахите от американския компонент на системата за ПРО в Европа за Русия?
Според повечето експерти, те, поне донякъде, наистина представляват такава критична заплаха именно заради наличието на комбинираната «чикагска триада», разполагаща с ударно-настъпателен контингент и подчинена на стратегията за нанасяне на първи ядрен удар.
Тоест, появата в Европа и около нея на елементи от американската система за ПРО би могла да се квалифицира като третата по ред глобална провокация на САЩ и НАТО против регионалната и глобална стабилност след Карибската криза през 1962 и «двойното решение» на НАТО за разполагане на ядрени балистични и крилати ракети в Европа през 1979.
Никола Стефанов