Русия наруши регионалния баланс на силите с незаконната анексия на Крим. Това наистина промени правилата на играта в региона. От друга страна, възпиращата сила на НАТО в Черноморския басейн трябва да бъде доразвита. Като се вземат заедно тези два фактора, е очевидно и логично Натовските черноморски държави да се стремят към засилено сътрудничество. Това заяви в интервю за предаването «Събота 150» Бруно Лете — програмен анализатор по външна политика и сигурност в Германския Фонд Маршал на САЩ и експерт по общата политика на сигурност на НАТО.
«От военна гледна точка България, Румъния и Турция сами могат да предоставят необходимите ресурси. Присъствието на САЩ би било хубаво, но не е напълно наложително във военен аспект. Но от политическа гледна точка то е съществено и решаващо. Участието на САЩ дава тежест на мисията – колкото по-многонационална е тя, толкова по-скъпо ще излезе на Русия да я предизвиква».
На въпрос възможна ли е юридически Черноморска флотилия имайки предвид Конвенцията от Монтрьо, която забранява на нечерноморски държави да държат кораби в морето повече от 3 седмици, Бруно Лете каза:
Първо, Румъния, България и Турция са Черноморски страни, така че за тях няма такива ограничения. Никой не се опитва да оспорва Конвенцията от Монтрьо – тя си остава. Решението е да бъде заобикляна с ротация на военноморски сили. Фактически, непрекъснатата ротация се превръща в постоянно присъствие.
Според експерта рискът от военни инциденти е много по-висок в Черно море, отколкото в Полша или Балтийските републики:
Военната ескаалация на Русия в Крим е притеснителна. Там тя развива военни способности, които са предизвикателство за останалите страни в региона. Не толкова в смисъл на директна военна атака, колкото подкопават стратегията за защитени зони – фактически руснаците ограничават пространството за маневриране на натовските сили. Трябва да затворим празнините в стратегията ни за възпиране на противника. Решенията, предлагани от Румъния и Турция са точно в тази посока.
«Руските партньори обаче трябва да разберат, че тези ходове не са агресивни – те са защитни. Има голяма разлика. НАТО не искаше да увеличава ресурсите си в Черно море, организацията е принудена да реагира не само на анексията на Крим, но и на редица замразени конфликти в черноморския регион, където Русия играе централна роля – в Абхазия, Южна Осетия».
Попитан логично ли е България да допуска военно нападение от Русия през Черно море, Бруно Лете отговори:
«България е страна по член 5 от Вашингтонския договор и се ползва от закрилата му. Само мога да кажа, че при хипотетична атака срещу нея, нямам никакво съмнение, че целият Алианс ще се притече на помощ».
«Това няма да бъде решаващото военно решение и от военна гледна точка не е кой знае колко мащабно. Но то е политически важно. Същото важи и за Полша и Балтийските републики. 4-те сухопътни батальона там, няма да победят 10 хиляди войници от другата страна на руската граница. Фактът, че това са многонационални сили обаче носи голяма политическа символика».
(Бележка на редакцията: Германският фонд Маршал е основан през 1972 година и е влиятелна американска нестопанска организация, продължаваща традициите на плана Маршал — помощ за възстановяване на Западна Европа след Втората световна война. Фондът развива трансатлантическа солидарност между САЩ и Европейския съюз и традиционно е флагман на укрепването и разширяването на НАТО. Щаб-квартирата на Германския фонд Маршал е във Вашингтон, открита от канцлера на Германия Ангела Меркел през 2006 година).